30 автобуса извозиха поданиците на владетеля до Св. Кирик, за да го посрещнат и поздравят в ново извоюваната му крепост. Миряните бяха докарани с автобуси от всички краища на най-голямата епархия, за да направят церемониален поклон пред Николай Пловдивски в театралния му марш до портала на съградения от Съюза на българските архитекти комплекс. Още поне 20 пътнически буса изкачваха дика над Горни Воден от сутринта, а полиция и частна охранителна фирма бяха организирали няколко КПП-та по пътя, за да отбиват събиращата се за зрелището публика. Казаха ни, че има някакъв празник. Затова сме тук, ама какъв е празникът- не знаем, не можем да кажем. Казаха ни, дойдохме, не скриха група жени докато разопаковаха домашно направени сандвичи, извадени от хипермаркетска торбичка. Голяма част от насъбралото се множество бе като на пикник. Хората мъкнеха храна за из път, безалкохолни, вестници, цигари. Повечето от тях са били спешени от отчетата, които се грижат за църквите, които миряните посещават. Идваме да си вземем църквата. Така ни казаха. Тя е наша, заедно с манастира. Ама как ще идваме до тук и кога- не знаем, обясни ни възрастен мъж от Пазарджик. За превоза от Пловдив се бяха погрижили шофьорите на Хеброс бус. Те обаче бяха озадачени от факта, че под самия манастир има огромен паркинг и място за маневри, а полиция и охрана ги пращаше да паркират по разни полянки. Тъй като паркингът на Св. Кирик бе само за богоизбраните… пардон- за божите наместници с лимузини и джипове. 
