Кольо Карамфилов: Небето е по-голямо от живота, земята е по-голяма от смъртта

Пътуването! Всичко останало е пълен дрън. Пътят- това е!

Геният, който остана на 21 години. Въпреки, че само преди месец закръгли половин век живот, Кольо Карамфилов не криеше, че остава дете. Попиваше всичко от живота с чист, младежки поглед и порив. За да го имплантира в собствената си философия и в голямото си изкуство. Което със сигурност ще остане непреходно. Подчертаваше, че е останал някъде там, в юношеството. Когато умееш да обичаш. А Кольо беше самата любов. Говореше  само за любов. Твореше само за любов, правеше любов. Обичаше като за първи път всичко истинско.

Ето някои от мислите на артиста, запечатани във великолепния филм Хеликоптер на режисьора Крум Филипов от поредицата Умно село на БНТ.  Стреляйте с думите като с бомби, пожела веднъж той на Под тепето. А го правеше по-добре от всеки:

Небето е по-голямо от живота, земята е по-голяма от смъртта. Те са две диаметрални неща- едното ни прибира, другото ни отглежда. Ние зависим от небето, но се прибираме в земята. Раждането на едно дете побеждава всичко. Когато едно дете се роди, спира смисълът на смъртта. Смъртта се обезсмисля. Картината е лимит. Лимит на преживяването. Раждаш определен момент, той си остава фиксиран там, в рамка. Затова се маркира моментът. Това няма нищо общо с живота- животът побеждава всичко. Затова едно раждане е много по-голямо от всички други смисли. Раждането убива смъртта.

Обичам процеса. Ненавиждам суетата около откриване на изложби. Искам да пукна на моя изложба. Не искам да ме прегръщат, да ми носят букети… Пътуването, пътуването! Всичко останало е пълен дрън. Пътят- това е!

Кой може да провери болката на Иисус, дупката на ръката, която е останала – тази шпионка за бъдещето. Дупката, която ние човеците нанасяме на кой ще да е човек. Когато обиждаш някого, когато го нараняваш- ще плащаш цена.