Не бежанци, българи сме! Но сме като бежанци в собствената си държава. Стигнахме до там, да живеем на подаяния. Моля ви, не ме снимайте. Все още имам само едно останало- гордост. Нищо друго не ми остана. Макар и потъпкана, аз съм горда жена. Учител съм, но животът ме докара до тук, до опашката за хранителни помощи. Тази искрена и твърде прочувствена изповед изправи косите само на няколко души, подредили се в социалния център на БЧК за безплатни хранителни продукти по програмата на Европейския съюз за помощ на най-нуждаещите се. Другите бяха като свикнали да чакат за храна по програма. Ааа, така сме от много време. Какво да направиш, душа, заключи възрастна смугла жена, която бе дошла с внучето 
си да вземе брашно и олио, ориз, захар, боб, леща, конфитюр, пюре, вафли. Тя се надява да изкара поне до Нова година с европейските храни. Както и всички други на опашката. А те са много. Само в район Централен за крайно имащите право на подобни помощи са 1574 души. Това тук не ви ли прилича на бежански лагер, питат се случайни минувачи, които са свидетели на клетата гледка на хора, чакащи за най-насъщните продукти. Имаше и охрана, тъй като често подобни акции биват атакувани от бездомници. 
Право на такива помощи в цялата пловдивска област имат почти 30 300 души, за които са доставени почти 800 000 тона хранителни продукти, съобщават от БЧК.
