Положиха маестрото във вечно ателие до това на Бояджана
Централните пловдивски гробища почерняха от хора, дошли да изпратят изключителния Кольо Карамфилов в последния му земен път. След близо 3-часовото поклонение в Градската художествена галерия, през която да си кажат сбогом с него минаха стотици, роднините и близките на невероятния артист се преместиха в черквата в траурния парк. Не изпускаха от поглед маестрото и вечните му слънчеви очила, под които обаче очите бяха затворени. Малцина се осмеляваха да говорят за твореца в минало време, тъй като всички си даваха ясна сметка, че духът на Кольо остава тук, в нашия свят, с невероятното му творчество. Да, има много сълзи. Има много печал. Защото телом съдбата ни го взе твърде рано. Но духа- това тя не може ни отне. Той си е тук. Не го ли усещате. Тембърът на гласа му вибрира тихичко ей там, чухме одеве, коментираха помежду си художниците от цялата страна, дошли да се простят с приятеля и колега. Вече е в кръчмата горе със Слона, Митьо, Начо. Казах му да предаде поздрави на Рангел Вълчанов и да каже на компанията, че скоро и ние идваме, казаха столични творци след опелото.
Тъжната процесия след ковчега продължи кратко. За да стигне до вечното ателие, в което маестрото бе положен. И което се намира плътно до това на друг голям художник- Бояджана, и на метър от гробовете на Слона и Ди Киро. Ха, намира се близо до оградата. Сигурно още тази вечер ще я прескочи, казаха приятели на Кольо, след като отчето се помоли за душата му. Режисьорът Димитър Митовски бе дошъл с портативно CD, за да пусне парчетата от младежките им години с Карамфилов и Сашо Секулов. Прозвуча Pink Floyd, а стотиците очи отразиха януарското слънце навлажнени . На второто парче, любимото на Кольо, той бе въведен във вечното си ателие. А всички го изпратиха с бурни, мощни аплаузи. Благодарим, че бе тук и че те имаше. Сбогом, Кольо!
