Вземи го, безплатно е. Това изречение се чуваше на всяка секунда около битака пред вратите на галерия-кафе Мароко в Стария град. Всеки можеше да остави нещо и да вземе, каквото пожелае. Червило за книга, гребен за рокля, ботуши за бебешки ританки, слушалки за плетена Баба Яга, червен колан за зелена закачалка. И още много дрехи, речници, романи, гривни, палта, поли, детски облекла, токчета, възглавници и широки усмивки. Според организаторите това е забравено старо добро. То води началото си от преди 10 хил. години, казват те. Безплатно не е мръсна дума и няма нищо потулено зад нея, обясни Тинко, докато надписваше поредното картонче „Подаръци”. Около калдъръмите се разказват вицове, разлива се смях, пийва се биричка, а хората си оставят спомените върху маса, за да станат част от други.
И те не спират до тук. Всеки четвъртък се провеждат безплатни уроци по рисуване на същото място от 11:00 до 17:00 часа. Безплатни са и уроците по руски, английски, по пиано. Свободен е достъпът и до работилничката От нищо нещо в кв. Тракия, блок 141.
Те вярват, че даряването ще разшири границите извън Пловдив. Държавата не може да огрее навсякъде затова трябва да има хора като нас. Всичко се прави с машини и няма работа за хората. Едно време в нашия град по турско робство, българите са давали храна безплатно на християни, евреи и дори на мюсюлмани. Имало е безплатно показване на четене и писане. Сега ние правим същото. Затова уча на контур и живопис всеки, който иска. Най-малката ми ученичка е на 7 годинки от Франция, допълни Тинко.
