Йовчо Иванов, бивш съсед на РашковиНе децата на Киро са виновни. Той е виновен. Заради гордостта си. Много горделив беше, говори в минало време за Киро Рашков съседът на покойния му син Иван бай Йовчо. Високото дърво вятърът го кърши, отсече Иванов, вперил стар и мъдър поглед към изгорелите и разбити сараи на царкировия клан. Човекът живее срещу вратата от ковано желязо, която лежи на мястото на изгорелия при първия дневен бунт в Катуница Мерцедес S на Рашкови. Дели ни една улица. Но нищо друго не ни делеше. Цигани са, но нямах проблеми с тях, тъй като не са като Киро, въпреки, че са негова кръв. Иван беше свястно момче. Разменяхме си магданоз, сол, олио. Но онзи горе, татко му, беше кривият. Той унищожи всичко, отбеляза бай Йовчо. Синът му умрял в същата година, в която умира и Иван. Когато дерибеят на Катуница не бил в палата на сина си, Йовчо винаги намирал общ език със семейството на Иван. Киро е виновен. С Иван бяхме добри съседи. Но Киро не е за този свят. 
Човек трябва да бъде човек. Да чувства, да мисли, да помага. Но и да не руши. След като е направено нещо, не трябва да се бута, освен ако не е незаконно. Казвам го, защото всяко камъче от тази къща съм преместил с тия две ръце. 50 години съм работил като стругар за държавата. Крака и ръце нямам. А Киро, какво е работил за държавата?, пита, без да чака отговор бай Йовчо.
