Под тепето
Честита да ни е новата 2012-а. Година на промени? Старт на нова епоха? Дали е така, предстои да разберем. Имаме 12 месеца, в които или ще очакваме промяната с ръце в джобовете, или ще се опитаме да я предизвикаме. Дали ще се променим, зависи от нас самите. Към какво ще се променим- също. Ние, от Под тепето вярваме в онова „Търся доброто у всеки човек, защото знам, че го има“. Каза го в редакцията ни два дни преди настъпването на новата година спасителят от магистрала Тракия Стефан Стойчев. Такива хора ни карат да търсим и да искаме промяна. И да вярваме в нея, защото ги има. Чисти хора. Хора с мисия- да търсят и да правят добро. Хора, които са заразителни с усмивката си, дори когато са изгубили работата си. Защото знаят, че не са изгубили верния път. Хора, които се хвърлят в огъня, за да спасяват други хора. И тези в пламъците. И тези, които ги гледаха отстрани, сякаш зяпат блудкаво риалити. И тези, които документираха в последствие.
В новогодишната нощ видяхме весели лица, близо хиляда, на площада, с фойерверки и бутилки в ръце, с очаквания за по-добър живот, отброяващи до нула, до началото на промяната, с крясък и патос. Гърмяха бутилки, пиеха и поливаха земята щедро с празничната напитка. Но имаше и друго броене- на напразните надежди. Един силует, който с трепещи ръце поклащаше пресушените бутилки от пенливо вино с надеждата да попадне поне на един гълток. Бавно, ритуално се доближаваше до всяко шише и го подрусваше тъжно. Броеше не секундите до полунощ, а празните бутилки.
Не има шанса дори да навлажни устни с празнична алкохолна течност- тя вече попиваше в земята пред сцената. За него новата година настъпи с празен стомах, пресушено шише и жажда за шампанско, а не жажда за промяна.
Стефан Стойчев смята, че можем да променим света, ако поне веднъж на ден вярваме в доброто у човека срещу себе си. Нека опитаме! И на следващата Нова година оставим поне два пръста от празничното си шампанско на дъното на бутилката, заради празника и надеждата на другиго. 
