Автор: Силвия Петрова
След като станаха ясни резултатите от изборите за Европейски парламент, вече започна „битката за властта“. На пръв поглед изглежда, че контролът ще остане в коалицията между Европейската народна партия, Социалистите и демократите и Обнови Европа, но стабилността съвсем не е сигурна и договорките, които се водят в момента могат и да я разклатят.
Тази вечер в Брюксел е неформалната среща на лидерите на държавите членки от Европейския съюз, на която се очаква да е първото обсъждане на разпределението на висшите постове за европейските институции – председателите на Комисията, Парламента, Съвета и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи. Стремежът е да бъде постигнат баланс по отношение на представителство на политическите семейства, както и географски баланс. В изборната нощ Урсула фон дер Лайен се обърна към центристките партии с призива, че заедно трябва да изградят бастион срещу крайностите и от ляво, и от дясно:
„Центърът удържа. Но е вярно и че крайнолевите и крайнодесните печелят подкрепа и затова резултатът идва с голяма отговорност за партиите в центъра. Може да имаме различия по отделните въпроси, но всички имаме интерес от стабилността и искаме силна и ефективна Европа. По време на кампанията ми, работих упорито, за да изградя широко и ефективно мнозинство от проевропейски сили. Целта ми е да продължа по този път с онези, които са проевропейски, проукраински и „за“ върховенството на закона. И, разбира се, че тези избори не се проведоха във вакуум. Светът около нас се тресе. Сили отвън и отвътре се опитват да дестабилизират обществата ни и да отслабят Европа. Никога няма да допуснем това.“
Без подкрепата на Европейската народна партия, която има най-много места в законодателния орган, няма да може да се състави мнозинство в новия Европарламент, категоричен е председателят на ЕНП Манфред Вебер:
„Основната посока за Европа е ясна. Тя е център-дясно, за такава Европа гласуваха хората. Това означава, че Европейската народна партия има важната роля да е подготвена да преговаря с всички останали по демократичен начин. Но и да определи важните елементи за идните години, а те са конкурентоспособност и сигурност.“
В специално интервю за европейската радиомрежа „Евранет плюс“ анализаторът в базирания в Брюксел мозъчен тръст за изследване на политиката на Европейския съюз „Приятели на Европа“ Джейми Шей коментира, че успехът на крайнодясната партия на Марин льо Пен „Национален сбор“ се дължи на кампанията й, фокусирана около въпросите за сигурността, миграцията и вътрешните проблеми, а не върху проруски позиции. И още:
„Бихме опростили нещата прекалено, ако подхождаме към крайнодесните партии като едно цяло. Някои от тях са проукраински, други подкрепят НАТО, трети искат да работят със САЩ, други – с Русия и искат изолация. Някои подкрепят свободния пазар, други – корпорациите. Някои искат да работят в системата, а някои – да я победят отвън. Не всички крайнодесни партии са еднакви. Между тях има разделения, което ще е фактор, заради който могат да бъдат по-малко ефективни в Европейски парламент в целта си да променят политики.“
Според експерти обединяващите теми и въпроси ще бъдат икономиката и сигурността, като допускат политики да се правят „на парче“.
Има ли действително големи изненади от тези избори или напротив – ще имаме още от същото? Отговорът на Марин Лесенски, директор Програма „Европейски политики и гражданско участие“ в институт „Отворено общество“:
„Изненадата беше това, че всъщност традиционните партии съкупно се справиха малко по-добре от очакваното и крайната дясна вълна само донякъде се състоя.“
А коментара ви относно опасенията, че е възможно да бъде създадена нова, проруска парламентарна група в ЕП? Все пак над 90 места, които никак не са малко, които не са обвързани все още с никоя партия – сред тях са местата на партиите „Алтернатива за Германия“, унгарската „Фидеш“, италианската „5 звезди“, полската „Конфедерация“ и няколко други…
„Това все още е възможно, тъй като те търсят място. Не са искани от другите партии, така че на там отиват нещата. Може да видим такова обединение, което наистина ще е притеснително. Искама да подчертая противоречието на тяхната идеология, тъй като те се обявяват за защитници на традиционните европейски ценности, а в същото време действат в полза на външна сила, която иска да разруши обединена Европа.“
Според вас какво ще предприеме ЕНП – ще работи с десните или с левите за формиране на мнозинство?
„Това е ключовият въпрос, тъй като Европейската народна партия излезе големият победител от тези избори. Те имат възможност да работят или с традиционните си съюзници от Социалистите и демократите и либералите от „Обнови Европа“ и „Зелените“ или да търсят съюзници някъде другаде. Моето предположение е, че ще работят и с левите и с десните. Вече има добре обосновани предположения, че тези четири големи партии, които преди работиха добре заедно, вече са се споразумели за основните постове в Европейския парламент и Комисия. В същото време ЕНП може би ще търси съюзници по определени политики от Европейските консерватори и реформисти, може би не от цялата формация, но от партията на премиера на Италия Джорджа Мелони, която има най-голям принос към тази група.“
Левите партии поставиха обаче ултиматум на Урсула фон дер Лайен – ако позволи на десни партии да определят дневния ред, те ще оттеглят подкрепата си.
„Това ще е проблем. Не знам как тя ще се справи с това, защото например виждаме, че вече ЕНП даде заявки за промяна в Зелената сделка, а „Зелените“ и повечето социалисти и демократи искат запазването й, така че ще бъдем свидетели на значително договаряне на отделни политики. Русия въвежда голямото разделение между партиите. Въпреки че Джорджа Мелони е от крайнодясна партия, тя подкрепя Украйна, така че ще работи с останалите партии. Другите големи теми са Зелената сделка и миграцията, където наскоро имаше реформа, но може би ще има още промени. Говорим досега за европейските избори, които са много важни, но ще се променят нещата и в Европейския съвет, където са правителствата. Европа няма време за губене, тъй като много ясно съзнава, че външни сили – Русия, Китай, икономически и политически оказват огромен натиск върху Европейския съюз като цяло и върху отделните държави. Разединението в Европа много лесно ще доведе до политиката на разделяй и владей.“
А кои политики ще бъдат засегнати според вас от европейските избори? Очевидно една от тях ще бъде Зелената сделка, но разширяването, отбраната – как седят там нещата, очертават ли се промени заради резултата от вота?
„Това са огромни теми. Разширяването отново е на дневен ред. Като геополитически мотив с войната в Украйна се вижда, че не може да има вакуум около Европа и трябва да се действа много бързо. Това вече включва не само Западните Балкани – нашите непосредствени съседи, но и Украйна, Молдова и доскоро Грузия се считаше за такъв кандидат. Виждаме, че Украйна и Молдова доста бързо се придвижват, така че това ще бъде един от въпросите, по които Европа ще трябва да работим много засилено през следващите години. В интерес на България е разширяването да се случи бързо. Надявам се и отбранителната политика да бъде едно от обединяващите неща между различните партийни семейства в Европа, тъй като има голяма степен на застъпване на интереси.“
Можем ли да очакваме, образно казано, „юздите“ на Евросъюза да преминат от германския канцлер Олаф Шолц и президента на Франция Еманюел Макрон, които изглеждат отслабени, към премиерката на Италия Джорджа Мелони и премиерът на Полша Доналд Туск, които изглеждат все по-силни?
„Полша е една от динамично развиващите се страни в Европа с все по-голяма тежест, така че тя ще бъде един от водачите. Мелони споменавам по-скоро като изненада, тъй като тя доста умело се възползва от вакуума в Европейския съюз със слаби лидери. За европейски външен министър е предложена естонската министър-председателка Кая Калас, която има много твърди позиции що се отнася до европейската външна политика. Тя може да изгражда мостове между различните страни в Европа и Съюзът да има една доста по-обединена външна политика.“
Кои ще са разделителните и обединителните линии и теми в следващия ЕП?
„Обединяващата тема ще бъде за една по-силна Европа, но по-трудното ще бъде как да се стигне до нея. Когато говорим за Зелената сделка – в европейските политики се нарича двоен преход към зелени политики и цифров преход, според проучванията всички ги искат, но въпросът е как се стига там, най-малкото какви са социалните и икономическите последствия. По-скоро дребните неща, детайлите, ще бъдат препъни камъка. Другото важно нещо са визиите за Европа. Трябва да сме внимателни, да следим какво се прави, а не толкова какво се говори.“
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
