АктуалноГрадътНовини

Богатата римска сграда срещу хотел Тримонциум „расте“ под 40-градусовата жега (СНИМКИ)

Огромната сграда пази своите тайни заради множество разрушения през вековете, предстои цялостното проучване на нейния съсед

Разкопките под бившия ресторант Греми срещу хотел Тримонциум продължават, въпреки високите температури. Под парещото слънце и 40-градусови жеги, огромният екип, воден от археолога София Христева разкрива още и още тайни от историята на голяма богаташка сграда от римско време. Множество разрушения през годините, обаче, правят инерпретацията ѝ към момента невъзможна – още е трудно да се даде оценка дали става дума за жилищна или обществена сграда.

Със сигурност обаче тук е кипял бурен живот, защото са открити множество монети и керамика от различни периоди – както IV-V-VI век, така и Средновековието, а и късното османско време – XIX век. Всяка по-късна преправка, обаче, е разрушавала предходния пласт и анализът е много труден.

Най-ясно за момента се очертава голямата богата сграда, която до момента е разкрита с най-ранен период в Късната античност, която е преправяна през V-VI век. Тя е имала голям коридор, който свързва помещения от двете страни, които в момента се проучват. Едно от тези помещения е било с хипокауст. За съжаление, от него са запазени само фундаментите.

Помещението с хипокауст – подово отопление

В единия край (южния) сградата свършва с полукръгла апсида, която е стъпвала върху по-ранния път – улицата декуманус, която тръгва от Агората няколкостотин метра по на запад и преминава под днешния булевард „Цар Борис III Обединител“. Самата улица излезе чак в последните дни на разкопки, като тепърва ще се проучи и доколко е запазено кръстовището с една от перпендикулярните ѝ улици кардо в една част на зоната, която се проучва.

Полукръглата апсида, край на коридора, който свързва помещенията от двете страни

Голямата богаташка сграда е продължавала на север и запад от сегашните разкопки. Възможно е тя да е била от най-големите римски сгради, покриваща цяла инсула, но такава интерпретация може да се направи само при пълни разкопки и в съседните имоти – под тротоара до бул. „Цар Борис“ и на север към магазина и ресторант Даяна, който от известно време не функционира.

На юг от тази голяма сграда е открита част и от друга масивна постройка. Тепърва тя ще се проучва в детайл, като за момента са открити само краищата ѝ.

Интересни фрагменти, които се чистят, реставрират и проучват са мраморен орел на части, както и интересна стъклена фигурка от V век. Все още има различни фрагменти, стени, водопроводи, които трябва да се анализират и допроучат. Тепърва предстои и да се слиза по-надолу, във вековете по-рано от IV-и.

Проучванията, вероятно, ще продължат до средата на септември, след което комисия от Министерство на културата ще прецени дали разкопките трябва да продължат и каква част от тях трябва да се запази и евентуално експонира при бъдещо инвестиционно намерение. Имаме късмет с добър инвеститор, който е разбран и помага научната работа с аванс време за работа, както и достатъчно средства за проучванията, коментираха от екипа.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

5 коментари

  1. Г-нът не е ли собственик на тлъсто угоена „фондация“?
    Може би да е от самозваните „Ландшафт АРХИТЕКТИ“, които дипломирани от ЛесоТехническия без да са положили изискуемите ИЗПИТИ за титла „архитект“, сиреч без ОЦЕНКИ се пъхат към Колегията – а са всъщност „зелено строителство“, лесничеи, ЛесоТЕХНИЦИ.

    1. НАПОСЛЕДЪК САМОЗВАНИТЕ „УРБАНИСТИ“ СА ВСЪЩНОСТ ЛЕСНИЧЕИ, ГОРСКИ = ДИПЛОМИРАНИ …ЛЕСОТЕХНИЦИ.

      ТАКОВА НАХАЛСТВО СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕСЕЧЕ ОТ КАМАРАТА КАБ И СЪЮЗА САБ.

      ГРАДОУСТРОЙСТВОТО Е ДИСЦИПЛИНА В АРХИТЕКТУРНИЯ ФАКУЛТЕТ И САМО ДИПЛОМИРАН АРХИТЕКТ МОЖЕ ДА СПЕЦИАЛИЗИРА КАТО „УРБАНИСТ“ (АКО НЕ СТАВА ДЮЛГЕРИН ОТ НЕГО).

      ГРАДИНАРЯТ ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА: „SUTOR, NE SUPRA CREPIDAM!“

  2. Ами да, така ша е, едно до друго ф същото изречение полуграмотни КАЛИНКИ на ПодТеЛето каканижат МОМЕНТални монументалности.
    „Изкуствовед“ бил, милият, не изкуствЕНовед, о, не, йок!
    (Кой випуск? Коя Магнаура =пак ли АМТИ +И +Цирк, катедра СТРИП?)
    Иво, Иво, спри да си вкарваш автоголове с учен-недоучения „Историк“, „Теоретик“, „ИзкуствЕНовед“ акад. проф. д-р инж. Фьодор КараКАЛИНКА, член-кореспондент на БАНда и Хонорис Кауза на ЮИУ = нека да си получи първо ОЦЕНКИ ПРЕДИ ДА РАЗДАВА ОЦЕНКИ.
    (Архитектурната Колегия е от ДИПЛОМИРАНИ грамотни специалисти!)

    1. Що ма, к’во не му ‘аресваш ф стилистиката, чилякът си има от (залежалите елегантни) бронзови буци „ПЛОВДИВ“ за завидни постижения в публицистиката, есеистиката и дори ЖУРНАЛИСТИКАТА = с което се разкрива действителното състояние на пловдивското вестникарст… пърдом, СТЕНвестничество.
      Догодина – все по- (представяте ли си?)
      КОРАБЪТ ПО*ЪВА ПРАВИЛНО!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина