БългарияНощна смяна

Мариус Куркински съживява Николай Хайтов на сцената

В героите на Хайтов има вътрешен конфликт, има борба между немотията и надеждата, между грубостта и любовта, а Мариус успя да ги пресъздаде с лекота, физически и гласови изменения и дълбочина, която докосва душите на зрителите

Паулина Гегова

През 2011-та година великият български актьор, заслужил правото да бъде наречен гении на родния театър, Мариус Куркински, взе три разказа на Ангел Каралийчев и ги превърна в моноспектакъл, който разтресе българската театрална сцена. Билетите за представлението се изкупуваха като топъл хляб, залите се пълнеха дори и по стълбите. 
Сега, пет години по-късно, сценичният гении използва същата концепция, но в различен вариант. Моноспектакълът „Черното пиле” съживява любимия на милиони писател, Николай Хайтов, който остави след себе си емблематични произведения. 

Снощи в Дом на културата се състоя премиерата на пловдивска почва, а високите очаквания на публиката, бяха оправдани. Трите разказа на Хайтов – „Мерак”, „Пазачът на овесената нива” и „Черното пиле” показват български привички, чийто корени биват изскубани в края на една епоха, в която навлиза западното влияние. Епоха, в която младите отиват в града, а на село остават последните овчари и занаятчии, които все така ревностно желаят да защитят традициите. 

В героите на Хайтов има вътрешен конфликт, има борба между немотията и надеждата, между грубостта и любовта, а Мариус успя да ги пресъздаде с лекота, физически и гласови изменения и дълбочина, която докосва душите на зрителите. Познатата ни техника от „Български разкази” – два смешни, един тъжен разказ, е приложена и в „Черното пиле”. Техника, която работи безотказно. Родопските майтапи, народните тертипи все така забавляват и пораждат една носталгия по отминалото, дори и в нашето така модернизирано поколение. Изрази от сорта на: „От мене да го знаеш: без деца — лошо, ама и с деца не е много за предпочитане” или „ Я кажи ми какво прави сега кочът? — Ближе овцата. — Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той, кавалерът, ближе я и благодари!" искрено разсмиват и стоплят сърцата, докато не дойде финалът и някак студеното и жесто "Погребваме веселкото", не ги разцепи на две. 

Цялата статия може да прочетете на КАПАНА.БГ

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина