„Самотата справедливо е разпределена на шест милиарда еднакви парчета.
Любовта – също.“
Читалище Възраждане, Старинен Пловдив ще представи в салона си книгата „Имена под снега. А7“ на проф. д-р. Иван Станков на 29.01.2020 г., сряда, от 18:00 ч. Изданието е на великотърновското издателство „Фабер“, чийто директор, Нейко Генчев, също ще присъства. Книгата ще представи доц. д-р. Гергина Кръстева.
„Да четеш тази книга е като да сънуваш наяве много тъжен и много нежен сън.
На здравата връв на реката са нанизани като мъниста случки и спомени. В маранята на времето лицата се разместват, разтапят се и се сливат. Музиката и водата, самотата и любовта се смесват, удвояват образите си и преминават нататък с непроницаемо безразличие.
Приятелствата и родствата са вечни, и в същото време над всичко тегне дълбоката сянка на загубата. Сладка меланхолия, болезнена тъга, трагичност на всяко преживяване. Всичко, което се случва, е толкова обикновено, но и така затворено в себе си, едновременно просто и неразбираемо.
Меланхолията се натрупва разказ след разказ, на плътни слоеве, които се движат с различна бързина, допират се с цяло тяло, без да се смесват, като теченията на дълга бавна река. Сред втория-третия разказ непрекъснато имах желанието да се върна, за да сравня някое име, някое изречение, някой споделен спомен.
Над рамото ми надничаха героите от „Спомени за вода. Dm“ и „Улици и кораби. Gm“, все едно да видят помни ли ги някой, с добро ли ги помни, какво става с децата, къде са внуците.
Както край леглото на смъртник се събират съседите, за да пратят по него вести на починалите си близки, може би и обичните покойници чакат от другата страна нещо да видят, нещо да угаси тревогите им, да утоли жаждата им.
Хората от малкото крайдунавско село местят живота си в Русе, от Русе – във Виена, Будапеща, Букурещ, пътуват срещу реката, тя ги носи напред, връща ги назад – реално, или в съня, или в спомена, или в музиката, или чрез думите от езика, чрез срещите и чудесата. Дали времето върви, или човекът върви през неподвижното време? В кой край на Дунав е началото? И наистина ли вятърът вее там, където си поиска…
Реката с множеството мостове прилича на гръбнак, тя е гръбнакът на една родова история, която включва родство по кръв, но и по място, по любов, родство по понесените травми, родство по споделеното детство.
Безсилието да съхраниш не само най-близките и любими хора, но дори и спомена за техните имена. Любовта и вината, които като призраци стоят до леглото нощем. Непоносимо силната, непоносимо безсилна любов, която сигурно и у вас ще събуди порив да вземете молив и да допишете няколко имена на последната страница.“
Мария Донева
Иван Станков е роден през 1956 г. Преподава българска литература във Великотърновския университет „Св. св Кирил и Методий“. Автор е на 8 литературоведски книги. Първата му белетристична книга „Спомени за вода. Dm“ получава втора награда за художествена проза на портал „Култура“ за 2015 г.
„Имена под снега. А7“ (последната книга от трилогията, включваща още „Спомени за вода. Dm“ и „Улици и кораби. Gm“ )
Самотата справедливо е разпределена на шест милиарда еднакви парчета.
Любовта – също.
Героите на тази книга имат достатъчно и от двете.
Повечето са българи, пръснати по Стария континент.
Идват тук от „Спомени за вода. Dm“ и от „Улици и кораби. Gm“.
Често се и връщат там в мислите си.
След селата и градовете умират държавите.
Но хората остават.
И за живите, и за мъртвите има много място под снега.
Той винаги вали като начало.
Такъв е припевът на всяка снежна песен.
Тук минава през ла мажор седем, преди да се върне в ре минор.
