Творецът изненадва с първите си натюрморти, които ще покаже в новата си изложба
Маестрото кани почитателите си на колумбийско кафе с Фрида Кало в галерия Филипополис
Иво Дернев
Фрида Кало пие колумбийско кафе с ефирно движение. Докато Пътуващия майстор и Влюбения леопард се борят за сърцето й. А объркано амурче се почесва, чудейки се какъв е този хаос от чувства, мечти и емоции. От светлина и цветове. В същото време Малкия Икар се е отправил на пътешествие с реактивни крила над чепка грозде и кана, от която водата сякаш се е измъкнала, също за да полети. Такъв днес е вълшебният свят в ателието на художника Атанас Хранов, на последния етаж в Дома на културата. Стигането до него винаги напомня на изкачване до връх Олимп- близо е, но всъщност толкова далече. Реално място е, но май е всъщност реализмът е магически.
В последните дни маестрото почти не излиза от работното си пространство, тъй като стяга поредната си самостоятелна изложба. Ще я открие тази сряда, в галерия Филипополис. И за пореден път ще изненада безкрайно много почитателите си.
Творецът е подготвил 22 работи, много светли и колоритни, с много нови персонажи и няколко нови художнически подхода. За първи път от много време изложба на Хранов си няма име. Има няколко картини, които можеха да дадат заглавие на изложбата, и затова изложбата остана безименна, обяснява Наско, докато полага лак върху една от големите си работи.
Може би най- изненадващото в поредния цикъл на художника е това, че за първи път той се обръща към натюрморта. Едно от хубавите неща, които се случват в тази изложба, започна преди две години, когато галеристът Стефан Малецов съвсем невинно ме попита дали съм рисувал натюрморти. И се замислих, че никога не съм се гмурвал в тази прекрасна тема. Да вкараш на мъртвата природа чисто човешки отношения, да имплантираш усещания, характерни за хората, в плодове, кани, чинии и лъжици, е страхотна задача. Забавлявах се искрено в последните дни с тези натюрморти, обяснява художникът.
В картините се появяват и други различни неща, които досега ги е нямало. Говоря за чисто художнически задачи, които една по една си поставям и се опитвам да изпълнявам. Този път разликата е в типа композиция, цвета, равния фон. Сивото. Един цвят, който не бях ползвал досега. Защото аз не съм такъв, моят свят не е сив. Не че сега е станал сив и се е променил. Но сега му дойде времето на този прекрасен и неутрален цвят, върху който всички останали цветове грейват. Това е ясен подход, в елементарните първи крачки на художниците. Но аз сега реших да го използвам, вглежда се в две от картините си Атанас Хранов.
Както всичко останало, и сивото му не е просто сиво. Еротиката не е просто еротика под четката му, а шеметна фантазия. Пейзажът му не е просто пейзаж, магическа мараня. Художникът се опитва да вкарва човешки чувства, желания и мечти в предмети и обекти, на които не им е заложено да чувстват, мечтаят, желаят.
Убеден съм, че това, което ти остава като спомен в главата от дадено място или събитие, прилича на нещо толкова абстрактно, като пейзажите ми например. Твоят спомен не е абсолютно структуриран в детайла. В него се наслагват много елементи. Примерно пейзажът на Созопол се наслагва със спомена за зарганите на Св. Кирик, които си опитал, с концерта на Аполония, който си гледал, с пясъка под краката ти. От всичко това става един конгломерат, една голяма картина, която в крайна сметка изглежда така, сочи Хранов един от пейзажите в ателието си. Пейзажът никога не е само къщи и комини. Ако го снимаш е такъв. Но ако го преживееш, той ще е нещо такова, допълва авторът.
От новите му творби намигат персонажи, които се появяват за първи път. Един от любимите на художника е Малкия Икар. Той дойде от нищото и полетя. С реактивни криле. Мисля,че Малкия Икар е илюстрация на горе-долу всичко, което е около нас. Защото ние се опитваме все още да се държим за корените си, да ядем истинска храна, да се докоснем до изгрева над морето или да влезем в планината, привличат ни всякакви истински неща, а в същото време това, с което боравим е много мощно, много силно и нямам идея дали сме готови на всичката тази електроника, която ни обгръща отвсякъде като черупка. Летящият Икар е една прекрасна метафора на човека в момента. Едно херувимче с крила на реактивен самолет. Знае ли то да ги управлява?, пита маестрото, без да чака отговор.
На платната като красиво видение се носи и Фрида Кало? Тя е във фантазиите и на един от любимите персонажи на Хранов- Влюбения леопард. Но е и в мечтите на Пътуващия майстор, който е рефлексия на самия художник.
Щом вижда Фрида Кало, Влюбеният леопард вече е много влюбен. А и каква е ползата от това да рисуваш леопард, ако той не е влюбен, усмихва се Атанас Хранов пред картината, озаглавена „Колумбийското кафе, Фридуча, Влюбеният леопард и аз”. Не знам как човек може да не се влюби във Фрида Кало. Освен, че е красива, е такъв пример за стоицизъм, за вътрешна и външна борба. Покрай нея разбирам защо обичам латиноамериканците- техният свят е такъв. Красиви са във всичките им измерения, даже и като са отмъстителни. Категорични са. Това е проверено от мен, от първа ръка, допълва на финал творецът.
Атанас Хранов ще се срещне с почитателите си и с всички ценители на изобразителното изкуство в галерия Филипополис на 12 септември, сряда, от 18.30ч.
Цялата галерия в КАПАНА.БГ
