Сигурност. Рецепти разни – бодлива тел срещу върховенство на закона!

Множество мислители и будни умове са разкрили през вековете, че властта развращава и корумпира. Самата й природа е такава

Димитър Герганов

       Нов закон ще бори тероризма. „Имало нещо написано по въпроса” – успокоява ни премиерът. По „стахановски” за седмица-две ще мине през пленарна зала и вече ще бъдем защитени. Подобен оптимизъм е заразителен пък и качеството на българските специални служби е далеч по-високо от формата на белгийските им колеги. Оказва се, че в двуезична Белгия имат проблем дори на ниво вербална комуникация. Просто валонци и фламандци не се разбират и затова – не си говорят. За сметка на това гражданските свободи в страната им са на толкова добро ниво, че стотици белгийски джихадисти продължават да получават социалните си помощи по банковите си карти, докато безчинстват в градовете на Сирия и Ирак.

       Потресаващо, нали? Но, това далеч не е всичко! За всеобщ потрес се оказва, че  щатът на белгийското разузнаване е около 5 пъти по-нисък от този на родния ДАНС. Нищо чудно, че не се справят. Въпреки това хората в Брюксел не бързат да приемат нови закони. Може би, защото знаят – полицейската държава не решава проблеми, а само ги отлага във времето. Всяко „антитерористично” законодателство неиминуемо върви със сериозни ограничения в правата и свободите на гражданите. Когато в обществото има страх, от атентати например – хората сякаш са готови, доброволно да се откажат ценности, които са извоювали с многогодишни борби и жертви в името на  сигурността.

       Такава сигурност обаче е илюзорна. Множество мислители и будни умове са разкрили през вековете, че властта развращава и корумпира. Самата й природа е – такава! Затова в демократичния свят са се научили да издигат прегради срещу абсолютната власт. Граници, бариери – ако щете, които се местят напред-назад. Преди настоящият текст да се е превърнал във философски трактат, искам да кажа – „имаме нещо написано” – не ни върши работа. Длъжни сме да го видим, обсъдим и опонираме дори, преди да го вземем на въоръжение. За да не се застреляме сами!

        От друга страна напълно е възможно да съм неоправдан песимист. Планираната нова ограда по границата с Гърция обаче ме изпълва с оптимизъм. Нищо, че Бойко и Кунева са на различни мнения. Казват му плурализъм, и напълно се вписва в духа на коалиционната култура. Прогнозна цена 500 млн. лева, в действителност след няколко поръчки и анекси с незавидна лекота, ще я докараме до 1 милиард. Оградите са ценен актив. Производителите на бодлива тел и бетоновите възли в цяла Европа обожават фрау Меркел. Една изпусната неволно фраза от отговорен фактор е попътен вятър в платната. Невиждана „приятелска стихия”, за която не са и мечтали! За любителите на конспирациите бих препоръчал да проверят, как се е променила собствеността в производителите на подобни мощности през последната една година.

        На този фон заявката на Марешки за президент предизвиква умиление. Че защо пък не? Човекът се оказа далеч по-ефективен борец срещу монополите в секторите на горивата и лекарствата от цялата регулаторна машина на държавата, където си отдъхват хиляди „тлъсто” заплатени чиновници. Нямам търпение да чуя визията на варненския бизнесмен по въпросите на сигурността. Като нищо ще се окаже, че проблемът не е в липсата на закони, а някъде другаде. Като например в некачествена полицейска работа и сериозно технологично изоставане. Също така неволни или съзнателни „пробойни” в обвинителните актове и „причудливи” съдебни решения по трите инстанции при един и  същ доказателствен материал и фактическа обстановка.

        Горивно-аптекарският бос сигурно ще има ясна визия и по проблемите с допинга. Все пак доскоро беше спортен деятел – президент на футболен клуб. Само за седмица две от елитните ни спортистки  „отгърмяха” с нашумелия напоследък мелдоний. Едва ли, е голяма утеха, че влизат в компанията на Маша Шарапова, която вече не е наша. От години се шуми – нямаме лицензирана допинг лаборатория, невинни сме, има заговор срещу нас. Още един, макар и дребен проблем на сигурността. Вярвам, че и за него „имаме нещо написано”. Въобще, пишат си хората. А дали някой чете?

       Функциониращите разследващи органи и съдебна система генерират сигурност – не бодливите мрежи и промените в законите „написани на коляно”. И здравият разум, разбира се – нещо, което европейските политици поизгубиха през последните две десетилетия…