автор: Райна Кацарова
Колко лесно би било да представим Елена Алексиева като големия победител във второто издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“ 2021 и носител на награда “Перото” за 2021 г. в категория „Проза“, и двете за романа „Прекъсването на Самсара“. Бихме могли да посочим и богатата ѝ творческа биография, както и останалите ѝ награди. Но нима това би било достатъчно за почитателите на книгите, дошли да се срещнат с нея в Литературен салон „Spirt & Spirit“, като част от разширената програма на Фестивала “Пловдив чете”? Мисля, че начина, по който протече това дългоочаквано представяне, даде отговор на този въпрос.
В началото Красимир Лозанов от Издателство “ Жанет 45” разказа за дългогодишното си познанство с Елена Алексиева и сподели етапите от работата по реализацията на сборника с разкази. Като един от важните моменти открои редакторската намеса на Борис Минков и превъзходната корица на Люба Халева. Елена Алексиева тутакси вметна :
-Това е корица, която влиза в удивителен за мене диалог с разказите, не само поотделно, но и вече като книга. – и по-нататък какво си помислила, виждайки я за пръв път -Е, не е възможно някой чак пък толкова да е разбрал!
След това Красимир Лозанов покани на сцената Ина Иванова, която пое щафетата в този наситен с емоции разговор. Наситен, защото въпросите за книгата и създаването получиха неподправени, лишени от куртоазия, отговори от авторката. Отговори, които излизаха от рамките на литературното и навлизаха в личния живот, мирогледа и всичко случващо се с писателката. За загубите и приемането им. За това как едно прибрано бездомно куче може да отпуши творческия застой. За щастието, като неудобна тема на
разговор в съвременния бон тон. За щастието, като постоянно присъствие и осъзнаване. За мъдростта на книга и мъдростта, приложена на практика в живота. За лицемерието, с което говорим по много теми, а за съжаление и една от тях-войната в Украйна.
-Има една по-голяма сила от нас, на която всички се подчиняваме и това е силата на живота. Независимо какво получаваме и независимо какво губим. Ето това се опитвам да ви кажа през цялото време.
Една елегантна дама от публиката попита как се е родил разказа “Под дъгата”. Елена Алексиева разказа за посещението си в затвора като преводач и как то я е накарало да се замисли “Възможно ли е човекът, който е убил, да не е убиец, да е нещо друго. Да продължи да си бъде човек?”
Но нека преминем към частта с автографите и казаното на четири очи.
Целия текст четете в КАПАНА
