Окъртена автогара и никакви табели, безумна инфраструктура за пешеходеца и пътника с багаж, по-обемен от ръчна чанта
На редакционния ни имейл пристигна едно притеснително писмо от Александър Шопов. В кратък разказ, пловдивчанинът ни описа как според него един турист би видял Пловдив и какво ще е първото му впечатление, ако чуждоземецът пристигне с автобус или влак.
Представяме ви писмото от г-н Шопов без редакторска намеса.
Драги ми автори, знам, че сте със сърце, отворено към проблемите на града.. Ето моята импресия за Него и как не можем да търпим грозотата там…
Здравейте, вчера се прибрах от съвсем кратък престой в чужбина. Първите минути в Пловдив обаче предизвикаха много плашещи за мен заключения. В София също имаше такива, но тях оставям настрани, защото не ми е любим град.
Слизам на автогара Юг. С куфар съм. Искам да пресека към най-удобната спирка за автобуса в посока ЖК Тракия. Няма пеш. Пътека. Не е помислено за друг разумен, безконфликтен начин да се придвижи човек с куфар от автогарата до другия тротоар, със спирката.
Не искам да нарушавам и правилата за безопасно движение. Инак щях да пресека през опасното платно, както се прави масово, но не желая. Искам да спазвам Правилата. Искам да живея като нормален европеец.
Имам 2 варианта – или с куфара по стълбите нагоре по Бетонния мост и после пък – надолу по него до спирката, или… – избирам втория вариант – минавам през светофара на Транспортна болница. Нея я няма. Мястото там изглежда като след бомбардировка. Стигам до спирката лелеяна. Следобед е. Градът оттам също изглежда като след война. Окъртена фасада на автогарата. Окаяност… отвсякъде. Потискащо!
Мисля си – как ли ще си посрещне градът ни гостите през 2019? Окъртена автогара и никакви табели, безумна инфраструктура за пешеходеца и пътника с багаж, по-обемен от ръчна чанта.
Сега ще ми отговаряте, че около гарата се строи. Реновира и т.н. Но като видях на какво е заприличал уж реновираният подлез под Централна гара, ми се зави свят. Същите килийки – магазинчета, които – ако си отворят вратите от двете страни едновременно – биха сбутали човекопотока в 2 колони.
А за какво служи подлезът? За търговия или основно да минават безпрепятствено хората и да са спокойни, че няма нито да ги сгази влак/кола, нито пък да се бутат в друг себеподобен?
Определено, в час пик, уж модерният и нов сега подлез ще е препятствие за нормално движещия се или бързащ човек.
Но за него кой мисли? Важното е да се върти търговията, наеми да валят и да си имаме чаршия под гарата…
Представям си как идвам тук за пръв път с идеята да посетя столицата на културата през 2019.. Дали няма да си тръгна веднага след слизането ми на гарата/автогарата?
Поздрави,
Ангел Шопов/Angel Shopov
Ne zabravjaite, che upravljavashtata kasta ima drugi prioriteti… a turistite shte badat dovolni ot „adventure“ im pochivka v Plovdiv, tozi postojanen adrenalinov shok, razhozhdajki se s bagage ili bez bagage iz Plovdivskite ulizi. Takova Gusto nikade go njama po sveta.
Всичко е мърляво, обезобразено с ремонти, пристройки, надстройки, остъклявания, стиропор, реклами, дупки към магазинчета по мазетата, графити. Хубавото, колкото не сме го съсипали, ни е наследство от Балканската война, от турското робство и от римляните. И от природата. Гордеем се с това, което не е наша заслуга и по случайност не сме унищожили още.
Видимите Резултати!
Гледката е направо ужасяваща, а на фона на високопарните и самохвалковски изказвания на управляващите – каква културна столица сме, каква топ европейска дестинация сме, колко се е увеличил броя на туристите и тем подобни, гледката става смразяваща и нетърпима. С една дума, Пловдив агонизира от селяни и крадци!
Защо любезничко сте употребили в заглавието частицата „ЛИ“ и въпросителната, сякаш не знаете ИСТИНАТА? Да не стреснете някого ли? Читателското писмо ЯСНО казва колко сме изостанали
… прищяло ти се табла информационни да има – то ОСВЕТЛЕНИЕ УЛИЧНО липсва, то тротоари няма за свят, то ПАВЕТАТА от паважите ги изкрадоха, задигнаха и извозиха към неизвестни пазари дето ценят ЕСТЕСТВЕН камък. Лесно се отваря паважът, пренарежда се БЕЗ СЛЕДА ръчно, кибар, цивилизовано, а не като просташкио асВалт машинно сложен за три сезона сякаш из царевиците междуселски
ИЗТЕЗАНИЕ беше години наред подлезът от коловозите към гаровия площад, задължителен за всички пътници, нямаше как иначе. Не за посетителите (много важно) ами за нас, бе майни, за МЕН – с куфар, па стъпало натака, па онака сякаш селяндурът не умее да построи с наклон БЕЗ ПРЕЧКИ. Докато ИМПЕРИАЛистът се грижеше да КОЛОДРУМИМ след като заранта сме ПОГРЕБАЛИ из комарлъците до шестзвезднио Му Хотел ….