Бойскаут, бунтар, реформатор, добър администратор, популист, „превратаджия”, Матео Ренци пише история
Димитър Герганов
Раждат ли се кметовете или се създават? След Сибиу ще се пренесем в столицата на китна Тоскана. Флоренция е градът, смятан за люлка на Ренесанса, родно място на десетки фамозни личности, прехвърлили мост от античността през мрака на Средните векове до цивилизацията на днешна Европа. Едва ли е чудно тогава, че флорентинските кметове са поприхванали нещо от Медичите и Макиавели…
Флоренция е основана през 53 г. п.н.е. от римски легионери-ветерани, които оценяват мекия климат и живописната гледка край брега на река Арно. След краха на империята през следващите 6 века градът сменя различни господари – византийци, готи, франки и води жалко съществуване, а населението му спада до размерите българско село. В началото на второто хилядолетие Флоренция успява, да се уреди със статут на град-държава, което бързо води до стремителен възход. Местният златен флорин се превръща в една от най-конвертируемите валути на континента. В средата на 14 в. населението достига почти 100 хил., ала походът на черната чума в Европа връща града в почти изходно положение.
Неблагополучието на Флоренция се оказва временно – на сцената излиза фамилията Медичи. Благородници, гъвкави политици и меценати, те превръщат Тоскана в център на изкуствата и прогреса. Достатъчно е да споменем имената на – Данте Алигиери, Челини, Дзоки, Бокачо, Джото, Донатело, Ботичели… и самият Леонардо да Винчи! „Така преминава световната слава” – казват древните римляни, същото се случило с „великолепните” Медичи и с наследилите ги през 1737 г. австрийци. През 60-те години на 19 в. Италия най-накрая успява, да се обедини като независима държава и Флоренция става столица за 6 г., преди всички пътища отново да поемат към Рим. От днешна гледна точка тосканците едва ли съжаляват много – прекрасният им уреден град с площ 102 кв.км. и население от 370 хил. жители е далеч по-приятно място от шумния, задъхващ се мегаполис с Колизеума. През Втората световна война Флоренция е пощадена от бомбардировките на съюзниците и отмъщението на бягащите нацисти, ала през 1966 г. водите на придошлата Арно заливат града, причинявайки ужасяващ потоп. Множество културни артефакти са повредени, а неадекватната реакция на общинските власти предизвиква дългогодишни полемики.
В наши дни Флоренция е проспериращ град с развита индустрия, търговия и финансови услуги. Множеството катедрали, дворци и ренесансови сгради, галерията Уфици, Палацо Векио…, вкусната храна и забележителното тосканско вино привличат над 1,9 милиона туристи годишно от страната и чужбина. Пропит от духа на Медичите, древен и същевременно модерен, Флоренция е специален град. Да управляваш тук е не просто престиж или крайна спирка, а трамплин. Матео Ренци го доказва.
Роден през 1975 г. в религиозно католическо семейство с баща дребен бизнесмен и майка домакиня, Матео от малък съчетава печелившия имидж на доброто момче – бойскаут и бунтаря, отказал да се дистанцира от съучениците си по време на спор с школското ръководство. Младият Ренци работи в семейния бизнес, завършва право и дори няколко години се подвизава като футболен съдия в аматьорските серии. Напълно в духа на новото време на 19 г. Матео вече е риалити звезда – участва в „Колелото на късмета” и дори печели около 50 хил. лева в днешни пари. Две години по-късно сеньор Ренци започва да се изявява като активист на Народната партия и не след дълго се издига до секретар за провинция Тоскана. Партийната работа обаче не му пречи да се ожени за красивата Агнес, с която имат щастлив брак и три деца.
През 2004 г. Матео се впуска в първата си сериозна политическа битка… и печели! Избран е като кандидат на лявоцентристка коалиция за председател на родната си провинция с впечатляващите 59% – нещо, като областен управител в България, но с по-големи правомощия. Най-младият в цялата страна! През новия век Италия се опитва да скъса с имиджа на мафиотска държава, затънала в корупция и управлявана от омръзнали до болка стари политици. Сеньор Ренци умело съчетава реторика срещу вехтата политическа класа, която той иска да „изхвърли на бунището” с конкретни действия – администрацията в областта е съкратена наполовина, намалени са местни данъци и такси – нещо твърде утопично за България. На флорентинците им харесва – ето някой, който не само говори, а действа.
През 2009 г. Матео решава да се кандидатира за кмет и печели, макар и на втори тур. Само година по-късно ще бъде обявен за най-популярния кмет на Ботуша. Какво толкова прави? Всички очакват ножица за излишна администрация и раздути разходи – клъц, прави го! Ала сеньор Ренци знае, че това не е достатъчно и повежда битка срещу автомобилите, като успява, да ги изхвърли от историческия център на Флоренция. Туристите се увеличават, а местните са доволни – приходите на хотели, ресторанти, магазини и всякакви съпътстващи дейности се увеличават. Като млад човек Ренци е наясно с важността на новите технологии, затова прави 500 Wi Fi точки за безплатен достъп до интернет в града! Туристите си „умират” да се щракат и отбелязват – страхотна глобална реклама за дребни пари. Припомням, че Флоренция като площ и население отговаря на мащабите на Пловдив. Подобренията са важни, но Матео е наясно, че не по-малко важна е известността – научил го е още като риалити звезда. Затова какво по-добро от безсмислен съдебен спор с държавата, чия собственост е градският символ – статуята на Давид от Микеланджело? Цяла Италия следи с интерес разправията, която след време затихва без конкретен резултат.
След 5 години начело на Флоренция сеньор Ренци се прицелва още по-високо – иска да заеме най-значимата позиция в държавата. “Целта оправдава средствата”! Като достоен наследник на Макиавели успява да уреди падането на правителството на съпартиеца Лето и сяда в премиерския стол. 56-ти министър председател на Италия! Първата работа на Ренци на новия пост е да пусне за продажба 1 500 скъпи правителствени лимузини, сред които Ферари, Ламборгини и Мазерати. Обещава по една реформа на месец. Инициира конституционни промени…
Бойскаут, бунтар, реформатор, добър администратор, популист, „превратаджия”… При среден живот на едно италианско правителство след Втората световна война от 15 месеца, Матео Ренци управлява вече 18 и продължава да пише история…
