И как от фондация “За нашите деца” помогнаха малкият отново да се радва на бащина грижа
Андрей е красиво и будно момченце на 2 години. Той живее с майка си Ана и нейните родители в село, близо до гр. Пловдив. Родителите му се разделили още преди неговото раждане след конфликт между майка му и нейната свекърва, в който надделяла свекървата. Ана, която родила сина си още докато била непълнолетна, останала сама да се грижи за него, изпълнена с неувереност и колебания ще успее ли да се справи, както и с огорчение от предателството на партньора ѝ Григор. А детето растяло, много рядко и закратко виждало баща си.
През септември миналата година на среща в Отдел “Закрила на детето” двамата родители се уговорили бащата да взима при себе си Андрей всяка неделя за по няколко часа, но той не спазвал уговорките. Идвал 1-2 пъти месечно в дома на Ана без да предупреди предварително. Оставал със сина си за малко, но никога не го взимал със себе си в своя дом. Заради тези внезапни и кратки срещи с баща му, Андрей бил тревожен и объркан, разказва майка му.
Започнахме работа със семейството, насочено към нас в Центъра за обществена подкрепа “За деца и родители” към фондация „За Нашите Деца“ от отдел „Закрила на детето“ за наблюдение, консултиране и повишаване на родителския капацитет, както и за посредничество и застъпничество пред други институции.
Началото беше трудно. Бащата на Андрей – Григор – не желаеше да работи с нас. След дълъг разговор онлайн той се съгласи поне веднъж в месеца да се чуваме по телефона. Младият мъж твърдеше, че иска да вижда сина си, но му било трудно, тъй като детето не го разпознавало като свой баща. Аз го насърчавах да посещава сина си, но не само за да му носи подаръци, а за да играе с него и двамата да се опознават.
Същевременно с майката Ана обсъждахме различни теми – за нуждите на Андрей, за развитието му, за това как може да бъде записан на ясла, за да може Ана да работи и по други социални въпроси. Най-често се връщахме в разговора на темата за Григор, на когото младата жена беше гневна – не можеше да му прости, че не я е защитил пред родителите си и не е останал като съпруг и баща до нея и сина им.
От раждането на Андрей чак до втория му рожден ден нито един от родителите не беше предприел стъпки за регулиране на срещите между тях двамата и детето, за определяне на режим на лични отношения между Андрей и баща му, както и за издръжка от страна на Григор. Това допълнително напрягаше обстановката. Ана се колебаеше да започне такава съдебна процедура, страхуваше се, че съдът може да й отнеме детето. Успях да я убедя, че страховете ѝ са напразни, и през април тази година заедно отидохме в Пловдивски районен съд, където тя подаде искова молба за уреждане на отношенията между нея, Григор и Ангел.
Наскоро Ана ми се похвали, че се е осмелила и е записала Андрей в яслата в тяхното село. Освен, че това ще помогне на Андрей да общува с повече свои връстници и да учи нови неща, ще даде възможност на Ана да си потърси работа. След като подаде молба за уреждане на отношенията със съпруга ѝ, тя е по-спокойна и уверена, че много скоро детето ѝ ще вижда баща си по определения от съда график.
Скоро изтича определеният от отдел „Закрила на детето“ срок за работа с Ана и семейството ѝ и вече има заявка от нея и аз ще продължа да работя с тях. Явно съм я спечелила.
Автор: Мария Урилска – Експерт „Социални и интегрирани услуги“
Снимката е илюстративна.
