18 хиляди снимки и документа са съхранени в сградата
Уредниците са принудени да работят между архивите, тъй като нямат собствени кабинети
Стефка Георгиева
Тютюневата промишленост в Пловдив се е простирала толкова широко, че да излезе далеч от Тютюневия град и да заеме част от сърцето на града. Само преди няколко седмици ви попитахме дали знаете къде се намира Музейният център за съвременна и най-нова история в Пловдив, който е част от Регионалния исторически музей под тепетата. Отговорът вече е ясен – на ул. „Ангел Букурещлиев” 14. Ако се чудите кое е общото между Тютюневия град и музея – веднага ще ви изясним.
В предната ни публикация ви разказахме част от историята на сградата. Тогава се появи една 30-годишна празнина в историята на сградата, която запълнихме заедно с директора на отдела за съвременна история – г-н Видин Сукарев. В откровен разговор, той ни разказа подробно за историята на сградата, за нейната експлоатация и проблемите, пред които е поставен целият отдел.
Оказа се, че годината на построяване на самата сграда не е съвсем ясна, но е около 1895 година. По-късно бива Народен дом, който развива културния живот в Пловдив, а след това се превръща в тютюнев склад. Цели 30 години сградата е била част от индустрията, а след залеза на тютюнопроизводството, се превръща в Музей на капитализма. В последствие става Музей на Революционното движение и е била представена постоянна експозиция на Историята на Пловдив през 19-ти и 20-ти век.
От 2000 година Регионалният исторически музей на Пловдив започва работа с японски доброволци, които да популяризират и запознаят обществеността с източната култура и обичаи. 4 души са работели съвместно с музея, а последна е Юко Накаджима, която напуска страната ни през 2010 година и дарява колекция японски кукли. Служителите на Музейния център за съвременна история решили да направят постоянна експозиция „Душата на японската кукла” в единствената свободна зала, с която разполагат. Експозицията можете да видите и днес, а в залата се правят и временни изложби.
Тук идва въпросът: „Защо това да е единствената свободна зала?” На този въпрос г-н Сукарев ни отговори с, може би, смесени чувства. Макар че самата сграда никак не е малка, се оказа, че тя е най-голямото фондохранилище на Регионалния исторически музей. В него са съхранени между 17 и 18 хиляди снимки и документа, свидетелстващи за различни периоди. Архивите са толкова многобройни, че са разположени навсякъде из сградата, а администрацията е принудена да работи между тях. Това не е полезно нито за документите, нито за служителите поради няколко причини. Първо- върху стотиците архиви се събира изключително фин прах, който не е полезен за здравето на уредниците. И второ- когато през студените месеци администрацията се отоплява с каквото намери, това вреди на самите снимки и документи и нарушава целостта и състоянието им.
Самата сграда разполага с още 2 зали за изложби, но и двете са заети. В едната са събрани вещи, снимки и документи от Историческия музей, а във втората, пък, се помещават ценности на Етнографския музей, който от своя страна няма лично фондохранилище и няма къде да съхранява експонатите си. През годините, община Пловдив няколко пъти е предлагала на Етнографския музей различни алтернативни варианти, за да преместят ценностите от Музейния център за съвременна история, но условията са били неблагоприятни и така години наред залата остава затворена както за администрацията на музея, така и за посетители и бъдещи изяви.
Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ
