Стефан Обрейков създава първото химическо предприятие в града под тепетата
Той инициира и финансира създаването на Търговската гимназия
Червеният пипер на сина му, Обрейко Обрейков, се ползва за произвеждането на екочервила в Америка
Синът утвърждава Международния панаир в Пловдив като такъв
Историята на рода Обрейкови, чието име носи една от пловдивските улици, започва извън града под тепетата. Фамилията идва от Клисура, като един от потомците е поборник в Априлското въстание през 1876 година. След Освобождението на България, част от рода се мести в Пловдив. С него идва и Стефан Обрейков, който подема редица инициативи в античния град и се стреми да внедри в Пловдив всички нововъведения, до които се е докоснал.
Стефан Обрейков завършва Търговската академия в Одеса, в която се смята, че го е изпратил негов работодател, за да може да организира ритмичното подаване на газ от Одеса до Бургас. Всичко, което Стефан е успял да спечели и спести от търговията в Одеса, инвестира в злато и руски държавни облигации. Връщайки се в България, той продава всичко и започва бизнес с недвижими имоти. От цялата инвестиция, обаче, остават 25 златни лъжици и 2 часовника, които в последствие са били конфискувани по време на национализацията. Стефан Обрейков пръв въвежда и модерното счетоводство у нас.
Той създава първото химическо предприятие – фабриката за първото синьо мастило в страната „Май“. За да бъде по-качествено производството, Стефан Обрейков изпратил, своята кумица да специализира в Чехия и да повиши нивото и качеството на работата във фабриката. С времето предприятието се разширило и увеличило производството си. Започнало производството на други цветове мастило, а в последствие черен туш, червен восък и лепило, като восъкът би предназначен предимно за износ за Франция, Италия и Португалия. И така се достига до момента, в който мастилото му е получило златен медал на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. Това е и самото начало на пловдивския Панаир, състояло се през август 1892 г. В него се включват търговци и фирми от 24 страни.
През 1902 г. Стефан Обрейков е избран за подпредседател на пловдивската Търговско-индустриална камара, а между 1910 и 1912 г., и след това от 1919 до 1924 г. е неин председател. Успоредно с това е член на всички търговски и индустриални организации на своето време. Още с встъпването си в длъжност на председателското място на Търговско-индустриалната камара се захваща с основаването на професионално училище.
Стефан Обрейков установява и изключително смущаващ факт – по негово мнение, голяма част от фирмените фалити се състояли заради неясното състояние им финансово състояние. По онова време, в България не е имало счетоводни предприятия, а подготвени кадри са липсвали и е било време да се създадат. Това е и една от причините той да дари значителна сума и да инициира построяването на Търговската гимназия в Пловдив, където в последствие преподава френски език и счетоводство.
Пловдивчани и до днес се гордеят с красивата сграда на Националната търговска гимназия, но името на създателя на училището, обявен преди три години посмъртно за почетен гражданин на Пловдив, фигурира само на паметна плоча. Училищното настоятелство така и не взима решение гимназията да носи името на основателя си, който години наред я подпомага финансово, раздава стипендии на отличниците.
Това съвсем не е било достатъчно за новатора Обрейков. През 1905 година, по време на посещение в Париж, Стефан остава силно впечатлен от водното отопление с радиатори и бърза да донесе новата технология и у нас. Той успява да убеди един от собствениците на френска фабрика да приеме български ученик, който да пренесе занаята и новата технология в България, като изцяло поема разходите по обучението на младият мъж. След завръщането на майстора, той демонстрира уменията си първо в семейната къща на Обрейкови, която е първата сграда, която се отоплява с вода в страната.
Синът му, Обрейко Обрейков върви по стъпките на баща си. През 1912 г. завършва с отличие право в Монпелие, а седем години по-късно се дипломира в Париж по специалността „Финанси и търговия“. Защитава три докторантури и говори отлично френски, немски и английски.
В началото на Първата световна война завършва школата за запасни офицери в Княжево и заминава на фронта в редиците на 13-и артилерийски полк, с който се сражава край Дойран, където е ранен в главата с парче шрапнел, което не изважда до края на живота си.
През 1926 г. се жени за възпитаничката на Виенската консерватория Величка Обрейкова и на следващата година им се ражда син.
След края на войната, той започва търговия със захар, като през 1940 г. открива мелница за червен пипер, оборудвана с най-модерните за времето си технологии. Заниманието му се оказва изключително печелившо и започнал да изпраща всяка седмица по един вагон с червен пипер към Запада, включително и САЩ. Пиперът на Обрейков бързо станал популярен в Америка заради по-наситения си цвят в сравнение с другите пипери. Тогава той получава предложението с неговия продукт да се произвежда екочервила. Имало само едно условие – пиперът да бъде без семе. Нашенецът заявил, че това ще увеличи цената тъй като почистването на семето се прави ръчно, но американците щедро платили исканата сума.
Стечение на обстоятелствата или голям късмет, не се знае, но най-хубавото тепърва предстояло за Обрейко Обрейков. Египетска фирма поръчала от неговата мелница леко запечено семе на кафяв пипер, за което предложили много висока цена, тъй като за тях е афродизиак. Така, само са две години, малкото начинание на сина Обрейков се превърнало в голям бизнес и бързо започнало да трупа печалба за своя собственик.
Взимайки пример от баща си, Обрейков поема инициативата и с негови средства се построява сградата на Промишленото училище (сега Техникум по дървообработване), на Търговско-индустриалната камара, в която днес се помещава Съдебната палата. Малко по-късно във времето, баща и син Обрейкови заедно създават приюта за сираци „Елисавета Обрейкова“ (днес частна Гимназия по икономика и управление).
Както вече споменахме, през 1930 г., Стефан Обрейков става председател на пловдивската Търговско-индустриална камара и работи в нея 13 години, чак до закриването й. Към този момент е назряла идеята Първото българско изложение в Пловдив да се превърне в съвременен панаир.
Най-голямото дело на Обрейко Обрейков обаче е Международният мострен панаир в Пловдив, основан под негово ръководство като председател на Пловдивската търговско-индустриална камара. Изложбата е открита на 4 март 1933 г. с реч на министъра на търговията Димитър Гичев и в присъствието на хиляди граждани и гости на града. В нея взимат участие 423 изложители от частния, обществения и държавния сектор от цялата страна, а това дава възможност на младата българска промишленост да излезе на международния пазар. След 9 септември панаирът остава единствената му призната от държавата заслуга, за която тя му отрежда лична пенсия. Самият ефектът от промишленото изложение е грандиозен и неочакван дори за самите организатори.
Д-р Обрейко Обрейков поема инициативата да разгласи идеята навсякъде. Той се заема да убеждава отговорни фактори, от които зависи бъдещето на изложението, и пътува из цялата страна, за да разяснява ползите за България от един истински панаир. Урежда и множество срещи по министерствата, като разговаря с министър-председателя и министъра на търговията и финансите за превръщане на панаира в международен. Усилията му дават плод и от 1933 г. изложбата се превръща в национален панаир, който е високо оценен от българските фирми по онова време.
На 16 май 1934 г. Министерският съвет издава постановление Пловдивският панаир да бъде признат за постоянен и единствен в страната. През есента на следващата година излиза законът за тържищата и изложбите у нас, според който в България има само един панаир и неговото седалище е в Града под тепетата. Тези нормативни документи веднъж завинаги слагат край на споровете между Пловдив и другите градове за домакинството на форума.
Заедно с тогавашния кмет на Пловдив, Божидар Здравков, д-р Обрейков успява да се пребори панаирът да получи и международно признание. Двамата участват през декември 1936 г. в заседанията на конгреса на Съюза на международните панаири (UFI) в Париж. Пловдивчаните пристигат там с мисията да предложат на конгреса кандидатурата на Пловдивския панаир за член на организацията. Представители на икономическите кръгове на Варна и София се опитват да осуетят тяхното начинание, но д-р Обрейков и Божидар Здравков надделяват и задачата им е успешно изпълнена.
Макар държавата доста мудно да отпуска средства и това да създава много трудности, в периода 1934-1943 г. успешно се провеждат десет издания на изложението, ръководени лично от д-р Обрейко Обрейков. В своя дописка във вестник „Последни новини” през 1943 г. той отбелязва: „Международният мострен панаир в Пловдив е едно голямо дело – дело на творческите сили на целокупното наше стопанство. Панаирът принадлежи на народа ни, на България и затова той трябва да бъде подкрепен и насърчен от всички и на първо място от държавата”. Самият д-р Обрейков помага с всичко, което има – с пари, със собствената си кола, с връзки и авторитет. Той движи цялата подготовка и при провеждането на международните панаири през 40-те и 50-те години не спира да следи работата на изложбения център дори на преклонна възраст.
