Проблемът е липсващият диалог, а не дърветата, културата и уволненията

Шансът да вземеш правилно решение е именно, като включиш максимално много различни мнения, които понякога може и да не съвпадат с твоите. И да имаш достойнството да се съгласиш с тях. Тогава ще имаме добре управляван град

Теодор Караколев

През последните месеци пловдивската власт на няколко пъти попадна в националните новини по не най-добрия начин. Масовото изсичане на тополите по брега на река Марица бе посрещнато на нож от много пловдивчани. Културните препъвания със застоя по всички проекти, свързани с Европейска столица на културата или изобщо инфрастрктурата на града предизвикаха много негативни реакции в цялата страна. Фарсът с безпричинното уволнение на Манол Пейков и достойните оставки на т.нар. „гражданска квота“ в Управителния съвет пък дори нямат нужда от коментар.

Всички тези – а и поредица други подобни гафове – имат едно общо ядро. Те, разбира се, са тежки и сериозни казуси, но всеки от тях е свързан с останалите по един начин, който е и причина за тях. А това е липсващата прозрачност в управлението на общината и категоричният отказ за диалог от страна на местната власт.

Изсичането на тополите всъщност може и да е добро решение. Има редица специалисти, според които тези дървета не са подходящи за зоната около реката и изобщо за градско пространство по различни причини – те остаряват по-бързо, стават по-чупливи и опасни при бури, а все още е актуален и проблемът с алергиите. Дали тези аргументи са достатъчни тополите да бъдат изсечени? Дали други дървета са по-подходящи? Кои са вариантите за други дървета? Кога ще бъдат посадени те? Никой не знае. Никой не отговаря на тези въпроси, задавани от гражданите или експертите.

В същата графа са и темите, свързани с културата на града. Глас в пустиня остават въпросите защо единствената голяма зала за по-мащабни изложби ще бъде съборена – залата на Дружеството на пловдивските художници. Какво ще има на нейно място? Тя ще има ли същият огромен интериор, и в същото време скромен екстериор, който не се натрапва на средата? Обществено или дори експертно обсъждане няма. Някой някъде решава, но кой, къде и как – никой не знае. Как се реши Детмаг да стане зала за изложби? Откъде дойде тази огромна сума за нейното преустройство? Мистерия. Какво се случва с кино „Космос“? Защо въпреки огромното желание, ентусиазъм и влагани средства, то е затворено, някак напук? Никой не казва. Гарнизонна фурна? Защо я изоставихме? Защо се смени управлението на „Баня Старинна“, която вече пустее? Защо се забраняват артистични акции в полето извън града с напълно безвредни химически съеднения?

Ами назначенията и уволненията в „Пловдив 2019“? И изобщо цялостната дейност? Журналистите и някои артистични кръгове коментираме липсващата прозрачност от години, но Общинският съвет се сети за тази прозрачност чак преди месец. Дълго време въпросните журналисти и артистични кръгове бяха обявявани за врагове, за лошите, но изведнъж се оказа, че действително има проблем с дейността на „Пловдив 2019“. Ами ако диалогът беше осъществен по-рано? Ако на гражданското общество – журналистите, артистите и обикновените хора беше обърнато внимание? Може би щеше всички днешни проблеми да ги обсъждаме през 2015 година, и шансовете за една успешна Европейска столица на културата да са налице.

Хипотетично е възможно е Община Пловдив да е права да изпълнява нещата, които върши. Възможно е гражданското общество да е на грешната страна – дали за дървета по реката, за зоологическата градина и втория гребен канал, Управителен съвет на „Пловдив 2019“ или политическите намеси там и прочее, и прочее. Проблемът обаче е, че никой освен стесняващият се кръг приближени до тази хипотетично вечно права, винаги безгрешна власт не ще има вяра в града и в неговото управление. Огромното мнозинство останали хора, продължавайки да бъдат безучастни зрители в случващото се в града, с идеите и начина на управлението му, просто малко по малко ще го изоставят.

В крайна сметка всеки допуска грешки. Но шансът да допуснеш грешки, когато не се доверяваш на никого и затваряш вратите за оригинални идеи от експерти или от обикновените граждани, расте изключително много. А шансът да вземеш правилно решение е именно, като включиш максимално много различни мнения, които понякога може и да не съвпадат с твоите. И да имаш достойнството да се съгласиш с тях. Тогава ще имаме добре управляван град.