Всички парламентарно представени партии без „Продължаваме промяната-Демократична България“ приеха в петък на първо четене отлагането с една година на освобождаването на цените на електроенергията на едро, съобщава Mediapool. Това означава, че няма от 1 юли 2024 г. да влезе изискването на Европейската комисия да няма квоти за производство на ток за домакинствата. Така държавните АЕЦ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ и частната ТЕЦ „AES Гълъбово“ ще продължат да продават част от енергията си на Националната електрическа компания, а от нея ще купуват електроснабдителните дружества, а не директно от борсата.
До края на април енергийните дружества ще имат срок да внесат своите ценови заявления, а регулаторът трябва да ги разгледа и приеме. Преди ден председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов каза пред ресорната парламентарна комисия, че трябва да се удължи и срокът за разглеждането им и новите цени да влязат в сила от 1 август.
Предстои обединяването в едно на трите проекта за промени в Закона за енергетиката, предложени от ГЕРБ и Дпс, БСП и ИТН, гласуването им и на второ четене в комисия и пленарна зала и те ще станат факт след обнародването им в Държавен вестник.
В обобщения доклад на парламентарната комисия по енергетика, внесен в петък в пленарната зала, се посочва, че освобождаването на цените на тока ще засегне около една трета от електроенергийния пазар в България и над 4,6 млн. битови клиенти. Изтъква се, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми.
Още при обсъждането преди ден на поправките бяха изнесени аргументите, че предишното правителство не е направило нищо за подготовката на хората и определянето на базовата цена на тока, която ако е по-ниска от пазарната, ще бъде компенсирана за електроснаблдителните дружества. Друг мотив беше, че във фонда, който трябва да изплаща компенсациите за разликата, няма достатъчно средства. Поскъпване на тока с до 20 процента и липсата на адекватни помощи за енергийно бедните са сред останалите причини да се приеме запазването на регулираните цени на тока.
Това обаче ще коства второто плащане по плана за възстановяване и устойчивост от 700 млн. евро, които за да дойдат, трябва да се изпълнят четири мерки, една от които е премахванто на квотите за ток за бита.
Коментарите на ПП-ДБ, че отлагането нищо няма да промени и след година положението ще е същото, не бяха приети от останалите партии. Те също така, незнайно защо, отхвърлиха предложенията на бившите управляващи за разширяване на лицата, които имат право да подават сигнали до енергийния регулатор за манипулации на пазара на енергийни продукти.
По време на дебата в пленарна зала Георги Гьоков от „БСП за България“ обяви, че след освобождаването на цените на тока в Румъния, в Букурещ токът поскъпнал с 18 на сто.
Замисълът на променените сега текстове обаче че да има определяна от правителството цена, за която очакванията бяха да се запази или да се повиши минимално – тоест сметките на домакинствата щяха да останат приблизително същите. Чак от 1 януари 2026 г. се освобождават напълно цените и за тях, като според ПП-ДБ с отлагането се съкращава срокът за адаптация на битовите клиенти, които отново няма да са подготвени за либерализацията.
Павела Митова от ИТН смята, че „не сме готови за подобна реформа“ и нападна бившия финансов министър Асен Василев, че бил обрекъл бита на крайно негативни последици, защото заложил конкретна дата за либерализиране на пазара на електроенергия, заради плана за възстановяван, въпреки че такава не се предвиждала по директива.
Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната – Демократична България“ заяви, че въпросното отлагане не касае крайните потребители, за които се застъпват вносителите на трите законопроекта, а касае и защитава крайните снабдители. Става въпрос единствено за отлагане на либерализацията на електроенергията, която крайните снабдители трябва да закупят и да доставят на своите потребители, обясни депутатът.
„Проваляме дълго подготвени реформи преди избори“, посочи Рибарски. „Ние не сме готови от 2019 г. как да стане, как този преход да бъде плавен, нищо не беше направено до момента, в който тази реформа не залегна в Плана за възстановяване и устойчивост“, обясни депутатът. Рибарски посочи, че голяма част от дневното потребление за битовите потребители е на регулирани цени, по-високи от пазарните. В сегашната ситуация хората са ощетени от регулираната цена, изтъкна Рибарски, но отново никой не го отрази.
Йордан Тодоров от „Възраждане“ заяви, че от партията подкрепят отлагането на либерализацията и ще направят своите предложения между първо и второ четене на законопроектите.
