Лятото се преполовява

В началото на жътвения сезон, на 5 юли българският народ отбелязвал Летен Атанасовден.

Легендата за Летен Атанасовден

Вярвало се е, че на този ден лятото се преполовява и св. Атанас, облечен в топъл кожух отива при Бог да моли за зима. Празникът е съпътстван от ритуали и магични действия. В Родопската част на областта се колят общоселски курбани, раздават се погачи за берекет и дъжд.

В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден. Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако жените не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже, децата им ще се разболеят от „черната болест” и „Света Черна ще почерни къщата им”.

Ритуали

Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”. После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!” Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.

В западните райони на страната св. Атанас е покровител на орачите а в източните на празника се изпълняват обичаите Герман и Пеперуда.

Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

„Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват. След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички. Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с пожелание „да остане там берекетът”.