През миналата седмица Комисията за финансов надзор /КФН/ разпространи нова Програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти за периода 2025 – 2028 г. Тя е особено актуална в днешната ситуация на огромно предлагане на подобни услуги от десетки фирми и посредници и касае пряко потребителите на застрахователни, инвестиционни и пенсионни продукти и услуги, съобщиха от платформата Активни потребители.
Защитата на потребителите е основна стратегическа цел на ЕС и важен инструмент в процесите по осигуряване на доброто функциониране на единния вътрешен пазар на финансови продукти и услуги. Важен елемент е предоставянето на информация за лицата, които предлагат небанкови финансови услуги и продукти и за рисковете, свързани с тяхното използване. Съществен момент е и създаването на програми и политики за подобряване на финансовата грамотност на потребителите, включително тяхната реализация, които ще допринесат за повишаване на доверието в пазарите, пазарните участници и съответно стимулиране на развитието на пазарите. На европейско ниво, към настоящия момент е в сила Програмата за защита на потребителите за периода 2020-2025 г., целяща да отговори на нуждите на потребителите по време и след пандемията от COVID-19. В действие е и европейската инициатива „Съюз на капиталовите пазари“ и план за действие към нея, която има за цел да задълбочи и допълнително да интегрира капиталовите пазари на 27-те държави членки на ЕС, като осигури нови източници на финансиране за предприятията; да намали разходите за набиране на капитал; да улесни трансграничните инвестиции; да привлече нови инвестиции в ЕС; да увеличи възможностите на вложителите в ЕС и да направи финансовата система на ЕС по-стабилна, устойчива и конкурентоспособна. По-специално, с инициативата се цели създаване на ефективен единен пазар на капитали в целия ЕС с оглед осигуряването на възможността да се инвестира и спестява във всички държави членки, което ще е от полза за гражданите, дружествата и инвеститорите.
Предлагането на услуги и продукти на финансовите пазари се развива в среда на все по-широка дигитализация, което поставя въпроса за мястото на регулаторите в процеса за защита интересите на потребителите. В тази връзка е разработена Стратегия за цифров единен пазар, която цели по-добър достъп до стоки за потребителите и изграждането на среда, в която цифровите мрежи и услуги могат да се развиват успешно. Осигуряването на защита на интересите на потребителите е сред водещите фактори, които спомагат за ефективно функциониране на финансовите пазари и за намаляване на рисковете, свързани с финансовата стабилност. Воденето на ефективна политика за защита на потребителите допринася за изграждането на потребителското доверие, като същевременно стимулира пазарния растеж
Тенденции в развитието на финансовите пазари
С развитието си технологичните иновации доведоха до нови видове финансови активи, като например криптоактивите. Те, както и технологията на децентрализирания регистър, на която са основани, са обещаващи за бъдещото развитие на финансовите пазари и инфраструктури. Използването им е свързано и с рискове, за които свидетелстват голямата нестабилност на криптоактивите, измамите, както и оперативните слабости и уязвимостта на платформите за обмен на криптоактиви.
Засиленото предлагане на финансови продукти се обуславя с развитието на информационните технологии и разширяването на кръгa на потребителите на небанкови финансови услуги. В тази връзка, от съществена важност за стабилността на финансовите пазари в България, е необходимо да се обърне специално внимание на развитието на финансовите иновации и съответно на ролята на регулациите с оглед ефективната защита на потребителите.
Към момента КФН следва утвърдената Стратегия за наблюдение на финтех сектора за периода 2021-2024 г., която очертава основните цели с оглед цифровизирането на финансовите услуги, широкото използване на облачните услуги, на бързото развитие на криптоактивите и предизвикателството пред надзора за осигуряване цялост на финансовите пазари и защита на потребителите от произтичащите рискове. КФН прие Стратегия за наблюдение на финтех сектора за нов период 2025-2028 г., имаща за цел насърчаването на стабилна, динамична и сигурна финтех екосистема. Бързите темпове на развитие на средата на финансовите иновации, както и мисията на КФН да гарантира стабилност, устойчивост и цялост на финансовия сектор са основополагащи при защита на потребителите.
Приоритети на новата стратегия
1. Повишаване защитата на потребителите в сферата на цифровите финанси;
2. Стимулиране на устойчивите финанси;
3. Насърчаване на иновациите и адаптивността и осигуряване на интегритет на пазара и финансовата стабилност в небанковия финансов сектор.
Европейската комисия разработи проект за развитие на Европейски център за цифрови иновации, който представлява едно цяло или координирана група от субекти, които притежават допълнителен опит, с нестопанска цел, в подкрепа на цифровата трансформация на компании/организации от публичния сектор в голям мащаб. В проекта се включват достъп до услуги, като тестване на технологии, финансови съвети и пазарна информация. Целта на проекта е разширяване използването на цифровите финансови услуги за потребителите и предприятията, както и ползите от тях.
Сигурността на потребителите при използването на цифровите финансови услуги е в пряка зависимост от обезпечаването на киберсигурността. Тя трябва да се гарантира със стабилността на информационните системи и технологиите, когато говорим за криптоактиви. Киберзащитата се използва широко, за да обхване гамата от стратегии за защита на институциите, правителствата и отделните граждани от свързаните с информационните технологии (ИТ) рискове и заплахи. Киберсигурността, от друга страна, е свързана със специфичните за цифровите активи технологии, ИТ платформи, като включва и мерки за разубеждаване на потенциални извършители чрез стабилни системи, санкционни механизми и кибердипломация.
Въпросът за киберсигурността доби особено остър характер през отиващата си година, след като цели държави, сектори и региони попаднаха под кибератаки. Прогнозите са още по-тревожни. Но само преди дни получихме известието на ЕК, че започва производство за установяване на нарушение на България за това, че не е транспонирана изцяло Директивата МИС 2 (Директива 2022/2555) до 17 октомври 2024 г. Тя има за цел да гарантира високо ниво на киберсигурност в ЕС и обхваща субекти, извършващи дейност в критични сектори като обществени електронни съобщителни услуги, управление на ИКТ услуги, цифрови услуги, управление на отпадъчни води и отпадъци, космическо пространство, здравеопазване, енергетика, транспорт, производство на продукти от критично значение, пощенски и куриерски услуги и публична администрация. Рисковете от забавянето остават за нас.
