Забравеният град

120 години пощальоните в Пловдив разнасят коледни пощенски картички

В началото книжарите ги внасяли от Виена и Париж, започнали да ги произвеждат през 1910г.

Владимир Балчев

Идилична картина от 20-те години на миналия векПървите поздравителни картички за Коледа  се появили в Пловдив към края на XIX век. Книжарите ги внасяли предимно от Виена и Париж. Новата мода бързо се наложила и в началото на миналия век картичките станали неразделна част от празниците. С наближаването на Бъдни вечер, товарът на пощальоните ставал все по-тежък и по-тежък. Ден-два преди пригласянето на коледната трапеза пороят направо затрупвал нещастните пощальони.         

Отначало никой не обръщал внимание на чуждите надписи, но с разширяването на пазара, започнали да се търсят картички с поздравления на български език. Книжарите се изхитрили и започнали  да побългаряват вносната стока – просто слагали под картинката един надпис „Честито  Рождество Христово” и картичката ставала българска. Родното производство се появило след 1910 г., а през 30-те години на миналия век почти изместило голяма част от картинките, внасяни от чужбина.

Тези красиви гъби често се срещат в коледните картички. Надали някой се е досещал, че  това са смъртоносните червени мухоморкиНадписите обикновено били банални – пожелание за весело пре­карване на светлите празници, здраве, успех, сбъдване на всички же­лания. Едно от редките изключения е поетичен изблик през 1912 г. Един пловдивчанин се оплак­ва, че го наказват с ядене на убити зайци. Какво да прави горкият, подчинил се на съдбата – сложил заека в тенджерата, та го запушил, задушил го, ви­но му сложил и не знам още какви „дранголии". Та станало чудо на чудесата ! „Бях принуден, обяснява пловдивчани­нът, едно шише Садовско от 1904 г. да изтабаня след яденето…" Голяма мъка!

Една побългарена коледна картичка като пожелание за весели и запомнящи се празнициВсъщност по-важна е картината на картичката. Тя е същинското пожелание. За момата ще е неж­но прегърнатата семейна двойка при пищно укра­сената елха. В друг кадър съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата, докато съпругът, с ръка на сърцето,  обяснява колко много я обича.  За младото семейство, което иска потомство,  на картичката трябва да са изобразени деца – хубави като куклички, чистички и мили. Съвсем като в приказките. За ер­гените е изобразена крехка девойка. Ако не смеят да си я пожелаят, поне да я погледат. Идилични картини, които разнежвали сърцата и навявали сладки мечта­ния.

Съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхатаЗа по-старите били предназначени сцените, които напомнят за появата на младенеца и символите на Святата нощ. Чувалчето с жълтици е знак, който въобще не се нуждае от обяснение. За почитателите на добрата трапеза също имало подходящо послание. Не са подминати и надеждите за много и хубави подаръци. За децата – купища играчки, за жените – скъпи бижута. Коледарите, родната украса на празника, също се появяват върху пощенските картички.

За ер¬гените е изобразена крехка девойкаНа пръв поглед, съв­сем не на място се показва ухилената зурла на доб­ре охранено прасе – оби­чай, възприет от немците с пожеланието за здраве и обилна реколта. Но докато при немците 150-килограмовият шопар наднича сред венец от рози, или държи в уста крехка детелина, в бъл­гарския вариант прасето ужасено бяга пред джелатина си, който го е погнал с ножа. Сиреч на­шенецът, като реалист, откровено набляга на пържолата, предвидена за основна украса на трапезата.

Немските прасенца са усмихнати и щастливи преди празникаСлед толкова много послания върху коледните картички изпращачите въобще не се напрягали да измислят някакъв оригинален текст. Просто подбирали картинката и  на гърба добавяли няколко думи с пожелание за весели празници и сбъдване на всички желания.Българските прасета се опитват да избягат от съдбата сиЕдна от най-тгърсените коледни картички преди близо 100 годиниКоледариПред елхатаДядо Коледа, очакван с нетърпаниеПожелание за Бъдни вечер

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина