Внушителна колекция шедьоври в новата галерия „Димитър Георгиев“

Бившият Обреден дом почти непроменен, подредбата – на места тематична, на места хаотична

Впечатляваща бройка творби на Майстора и Златю Бояджиев, редки работи на Жорж Папазов, Иван Милев и други в уникалната частна колекция

Страхотна колекция с десетки шедьоври на българското изкуство очаква пловдивчани в новооткритата галерия „Димитър Георгиев“. На националния празник 3 март изложбеното пространство в бившия Обреден дом отвори врати с двуетажното пространство, пълно с изкуство.

С галерията на собственика на „Розаимпекс“ началото на улица „Съборна“ се оформя като уникално място в България, събрало няколко галерии и изложбени пространства на високо ниво. Галерия „Димитър Георгиев“ е непосредствено до галерия „Джуркови“, която също представя частна колекция български картини. Двете галерии не продават изкуство и споделят концепцията да бъдат музейни галерии с постоянни колекции, които рядко се пренареждат.

В тази част на града са също галерия „Филипополис“ и галерията-магазин на Димитър Инджов, чиято концепция е по-различна, но също обитават този наситен с изкуство район на Пловдив.

Колекцията на Димитър Георгиев е внушителна. Представени са шедьоври от най-големите български майстори. Впечатляващи са голямото количество картини на Владимир Димитров – Майстора, както и немалко творби на Златю Бояджиев. На бройката творби от Майстора може да завиди всяка градска галерия (разбира се, без тази в Кюстендил), което е истинско щастие за Пловдив.

Що се отнася до Златю, освен много от познатите картини от последния период, когато рисува с лявата си ръка, рядък шанс е пейзаж от най-ранния период на брезовския майстор. Тогава той все още рисува експресивно, преди да бъде повлиян от италианските ренесансови майстори. Такива творби от средата на 30-те години от Бояджиев се виждат изключително рядко.

Впечатляващи са и творбите, свързани с някои от най-известните модерни художници от 20-те и 30-те години, както и свързаните с движението „Родно изкуство“. От първата група са работи на Жул Паскин, Жорж Папазов и други автори, докато от вторите можем да се насладим на прекрасни работи от популярните Иван Милев, Николай Райнов, но и от по-рядко показвани автори с живописни творби като Стоян Райнов или по-популярния като декоратор Стефан Баджов.

Очаквано за пловдивска галерия добре застъпени са и другите големи пловдивски автори, освен Златю – Цанко Лавренов е представен с няколко творби, както и Данаил Дечев, Васил Бараков, Петко Абаджиев и др.

Огромната колекция е показана на голяма площ на двата етажа на бившия Обреден дом. Подредбата и вида на сградата са може би единствените минуси в иначе прекрасната нова галерия. Ще си позволим кратък коментар с уточнението, че е огромно предизвикателството да се подреди такава голяма колекция на такова пространство, и споменатите неточности са простими, макар и лесно поправими – при желание колекцията все пак да има образователен елемент, а не единствено висящи по стените платна.

На първо място прави впечатление голямото количество картини, подредени една върху друга и изпълващи целите стени. Но това не е задължително лошо – особено що се отнася до частни колекции, подредени в къщи в Стария град. Трудност, голямо усилие и истинска саможертва е да се подредят всички тези творби в едно малко пространство. А няма смисъл тези творби да събират прах в някое депо – за обикновения зрител, както се казва шеговито, колкото повече – толкова повече.

Уви, подредбата на повечето места изглежда напълно хаотична. Изключение правят малките стаи на първия етаж, отделени за портрети и за художници-маринисти. Трета малка стая в дъното е отделена сякаш за пейзажи, но коренно различни по дух модерни творби на Николай Райнов, сами по себе се далеч от пейзажа, поставени до класически произведения Константин Щъркелов или Йозеф Обербауер стоят твърде объркващо.

Трите големи стаи – една на първия етаж и двете на втория, едната от които бившата обредна зала, са пълни с творби, които изпълват както погледа, така и вниманието, а темата – за разлика от другите две по-малки зали, се губи изцяло. Като се добавят не съвсем подходящите разнообразни настилки, недокоснатите шарени стени, и ненужно оставените от предходните наематели лампи, настроението в един момент става твърде натоварващо.

На другата крайност пък е малката стаичка с творби на Димитър Казаков – Нерон. В нея са събрани няколко големи работи на уникалния творец, но помещението е изключително мъничко и възприемането им е невъзможно, макар и идеята да се обособи пространство за конкретен творец да е любопитно.

Цялостно впечатление от цялата галерия е и за типичното, и почти задължително у нас „проформа“ поставяне на табели. Надписите, които са изключително важни за всеки любител, който има интерес, но не е професионалист, в много от българските галерии се поставят между другото. Както по много (не всички) други галерии, и тук те често са събрани в някой ъгъл и отнема много време да се разгадае кой надпис за коя картина се отнася – ненужна игра в губене на време. В самите надписи отсъства и важна информация за самите картини, като година на създаване на творбата, която за някои художници е особено важно и интересно да се знае. Една такава богата колекция дава възможност и за много информативни текстове, относно работата на самите творци – само един конкретен пример: поставени редом един над друг работа от Света гора на Цанко Лавренов до пейзаж от Солун може да послужи за отличен разказ за неговото пътуване от Солунското пристанище до Карея през 1935-36 година. Ранният пейзаж на Златю Бояджиев или много редкият като тема в неговото творчество натюрморт също могат да се акцентират с информация и текст, а не да бъдат поредната закачена на стената творба.

Всичко това, разбира се, е пожелателно и страничен, добронамерен коментар, към едно благородно дело – огромна, прекрасна частна колекция, която е богатство за Пловдив. Независимо доколко е виден ентусиазмът и желанието да се покаже колкото се може повече, макар и не по най-професионалния начин, новата галерия „Димитър Георгиев“ е още една, много силна точка, която превръща Пловдив в наистина уникално място за изкуство. Частната галерия представя толкова творби като бройка и качество, за които много от градските галерии в страната може само да си мечтаят.

А в Пловдив – тя не е и единствена, а в един своеобразен „квартал на галериите“ в подножието на Таксим тепе. Заедно с галерия „Джуркови“ – безспорният еталон, по който всички към момента трябва да се сравняват както що се отнася до подредба и отношение към сградата, която се обитава, – с галерия „Филипополис“ и останалите галерии на по-малко от минута, като L’Union, представяща винаги най-качествени автори, експозиция „Златю Бояджиев“ и др., тази част на града е достатъчна да сме горди с града си.

снимки: Пресцентър отдел „Култура“ на Община Пловдив/Катрин Гутман

Под тепето припомня, че бившия вече Обреден дом на „Съборна“ с Римската таверна под него бе купен от бизнесмена и колекционер Димитър Георгиев от Георги Гергов преди повече от година. Собственикът на „РозаИмпекс“ се сдоби с имота, който бе част от активите на смесеното дружество „Пълдин Туринвест“ като апорт от страна на общината в него, срещу 409 хиляди лева с ДДС. Подробности за сделката четете тук:

Георги Гергов продаде обредния дом и римската таверна в Стария град на Димитър Георгиев за 409 хиляди без ДДС