Кризата с коронавируса засегна силно медиите в момент, в който те имат ключово значение за осигуряване на точна информация относно епидемията
България е единствената страна в ЕС, в която ситуацията със свободата на медиите се оценява като „лоша“
Секторът е изправен пред силен спад на приходите от реклами и Европейският парламент се безпокои, че влошаващата се финансова ситуация може да попречи на медиите да предоставят обективна информация и да оборват митовете за епидемията.
В резолюция на 17 април депутатите заявиха, че опитите за дезинформация относно COVID-19 представляват сериозен риск за системата на здравеопазването, че европейците следва да имат достъп до проверена и надеждна информация и че наличието на свободни и независими медии с достатъчно финансиране е необходимо условие за демокрацията.
Свободата на изразяване, свободата на медиите и плурализмът са включени в Хартата на основните права на ЕС, както и в Европейската конвенция за правата на човека.
Фонд за извънредна подкрепа на медиите
Депутатите от парламентарната комисия по култура призоваха Европейската комисия да обмисли създаването на фонд за спешна помощ на медии и на пресата в настоящата критична ситуация.
Вече са взети някои мерки в подкрепа на свободата на медиите и за защита на журналистите. През март 2020 г. Европейският съюз осигури 5,1 млн. евро за финансирането на проекти за идентифициране и предотвратяване на нарушения на свободата на медиите, разкриване на заплахи за плурализма и подкрепа на трансгранични разследвания.
Научете за мерките, които предприема ЕС за борба с коронавируса.
Световен ден на свободата на пресата
На 3 май се отбелязва Световният ден на свободата на пресата. Неправителствената организация „Репортери без граници“ публикува всяка година Индекс на свободата на пресата по света, който отчита заплахите за свободната журналистика.
Според изданието в повечето страни в Европа за 2020 г. ситуацията със свободата на медиите е „добра“ или „относително добра“, като с най-високи показатели са Финландия, Дания, Швеция и Нидерландия. България е единствената страна в ЕС, в която ситуацията със свободата на медиите се оценява като „лоша“.
Въпреки че като цяло ЕС е сравнително безопасно място за журналисти, „Репортери без граници“ отбелязват, че има регистрирани случаи на тормоз и заплахи.
Нарастване на рисковете за журналисти по света
Близкият Изток и Северна Африка остават най-опасните региони в света за журналисти, а азиатско-тихоокеанският регион отбелязва най-голям ръст на нарушенията на свободата на пресата (с 1,7%).
В класацията на „Репотери без граници“ Китай е на 177-мо място, Иран пада с три места на 173-то място, а Ирак – с шест места на 162-ро.
Досега през 2020 г. са били убити 11 журналисти, показват данните на организацията. През 2019 г. са загинали 49 журналисти по света, което е най-ниският брой от 16 години вследствие на намалелия брой на загинали във военни конфликти (с 44% по-малко спрямо 2018 г.).
Въпреки намалението на най-тежките престъпления спрямо журналисти общата ситуация със свободата на медиите по света е тревожна. Броят на страните, които се оценяват като безопасни за журналисти, е намалял, като само в 24% от всички 180 страни ситуацията е “добра” или “относително добра” през 2019 и 2020 г. спрямо 26% през 2018 г. и 27% през 2017 г.
Към момента 361 журналисти са задържани, което е намаление спрямо 389 журналисти в края на 2019 г. Почти една трета от случаите са в Китай, останалите са главно в Египет, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Виетнам, Иран, Бахрейн и Йемен. Броят на журналистите, държани в плен, е останал непроменен през 2019 г. Те са основно в четири страни: Сирия, Йемен, Ирак и Украйна. Все още лиспват данни за 2020 г.
Ежегодният индекс на „Репортери без граници“ подрежда 180 страни и региони според степента на свобода на пресата. Страните получават общи оценки от 0 до 100, като критериите включват плурализъм, независимост на медиите, законодателна рамка, прозрачност и престъпления спрямо журналистите. Колкото по-ниска е общата оценка, толкова по-голяма е свободата на пресата в съответната страна.
