Репортери, въпреки всичко – историята на създателите на „Под Тепето“ – ВИДЕО

НАИСТИНА ПЛОВДИВ: 14 години Под тепето. Издателите Ивайло Дернев и Димитър Семков станаха герои във видео поредицата MAD IN BG

Навръх рождения ден на медията ни, 3-ти март, издателите на Под тепето, която днес навършва 14 години, станаха герои в уникалната видео платформа MAD in BG*. В първия епизод на поредицата ONE MAD FOR ALL колегите разказват във видео историята на създателите на пловдивския информационен сайт „Под тепето“, озаглавена „Репортери, въпреки всичко„.

Ето как изглежда историята на Под тепето през погледа на колежките Лора Крумова и Мария Йотова от MAD IN BG

Какво си готов да направиш, за да се занимаваш с това, което обичаш? Те започват с малък бар, добавят крафт бира, организират събития, създават коуъркинг пространство и още какво ли не с една единствена цел – в остатъка от деня да работят това, което истински обичат. Отдавна играят тази игра на „Котка и Мишка“ и така успяват да плащат сметките на малката си медия, превърнала се през годините в емблема на Пловдив.

Кой каза хоп или Началото…

Ивайло Дернев и Димитър Семков напускат работата си в местния вестник с лудата идея да направят свой. Първите години са трудни, събират последните си пари, за да плащат сметките за наем, ток и интернет. Но това не ги отказва. Шест години по-късно заедно с брата на Димитър – Виктор, решават да отворят бар, който да изкарва поне толкова, че да помогне за издръжката на медията и се местят в емблематичния днес пловдивски квартал Капана. Когато наемат старата къща, на запустялата улица няма никой друг, освен котките и мишките, които се гонят по прашните калдъръми. Запретват ръкави и ремонтират скърцащите подове и изтъркани стъпала, за да превърнат долния етаж в малък бирен бар, а горния в новия дом на лудата си мечта. Барът кръщават „Котка и Мишка“ – вероятно на първите си приятели в квартала, а „Под тепето“ превръщат в смисъла на всичко – малка регионална независима медия.

В царството на котките и мишките…

Можеш да ги видиш да сипват бира на клиентите на бара, но когато ги попиташ какви са, и двамата отговарят журналисти. Има романтика в начина, по който изповядват професията. Ивайло още ходи с тефтери в джоба и отразява поне три четири събития на ден, защото за него „това е солта и пипера на журналистиката“. 

Ако бяха в машина на времето, в редакцията им щеше да се чува нервното  потракване на пишещи машини и да се носи аромат на мастило и тютюн. Старинните телефони по бюрата напомнят отминали времена, а несекващото звънене на телефони е за да се подаде сигнал от проблем със светофар до корумпиран местен политик.

В името на Отца

„На никой не му беше направило впечатление, че пловдивският митрополит е облепил старите стенописи в храма „Света Марина“ с винилови тапети“, спомня си Ивайло. През 2011 той е отличен с наградата „Пловдив“ за журналистика с материалите си за виниловите тапети, които покриват старинните стенописи в една от старовековните църкви. Публикациите в „Под Тепето“ вдигат на крак целия интелектуален елит на Пловдив. Художници, архитекти и хора на изкуството протестират срещу заличаването на стенописите, следват проверки от Министерство на културата и административни наказания за Пловдивската епархия.

Точно на 3 март Ивайло, Димитър и Виктор ще налеят бира за 14 години „Под тепето“. През годините витрините на редакцията им са чупени, репортерите им неведнъж са заплашвани, но нищо може да ги отклони от вече доказалата се с годините максима – че с упоритост и доза лудост и мишката може да хване котка.

*MAD in BG (Make a Difference in Bulgaria) използва силата на добре разказаните истории, за да променя средата към по-добро. Героите им са самосъздали се на трудно място хора, лудостта им всъщност е непримиримост. И често те са тези, които правят разликата.