От първата до последната – унищоженото наследство на най-модерния ни архитект

Унищожаването на къщата на архитект Светослав Грозев, неговият собствен дом и първа самостоятелна творба, е поредният удар в посока унищожаване на цялото наследство от най-модерния ни архитект. Архитект Грозев, който, заедно с още няколко отдадени негови колеги, е поставил в бавно модернизиращия се Пловдив преди 100 години няколко къса от най-актуалната за времето Европа.

Във времена, когато трудно, в години на финансови затруднения, възстановяване от земетресения, политически борби, в града ни са се появили къщи, които и до ден днешен впечатляват – или, по-точно впечатляваха – с актуалността си, сравнявайки ги с творби на най-известните световни архитекти. Именно къща от Грозев е известна, че е построена като имитация на Льо Корбюзие – но не, тя си е чисто пловдивско, българско и европейско творчество. Е, малко по малко европейското творчество на този пристигнал в Пловдив от Котел архитект изчезва.

И кой все пак е той? Светослав Грозев започва своя житейски път в Котел на 18 април 1893 година. След завършване на гимназия, като много други от това поколение взема участие във войната. Поради добрия си немски език става преводач в Пета пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война. Поради участието във войните по-късно ще избегне задължението на всеки студент, завършил извън България, да държи стаж в някоя институция.

Поради липсата на архитектурна школа у нас, Грозев заминава да учи в Берлин, като завършва престижното Висше техническо училище в самото начало на 1925 година. В края на 1925 година той е получил и пълното си правото на проектантска практика от българската държава.

Кариерата му в България започва с работа в Пловдивската градска община. Подписът му стои върху много документи за одобряване на различни проекти, дворищни регулации и други проблеми от подобно естество в тези ранни години на пловдивското градоустройство. Грозев остава на работа в общината до 1928 година, след което започва изцяло самостоятелна частна практика.

Именно в този период той строи собствената си къща – буквално месеци, след като се е върнал от Германия. Елегантната двуетажна къща е проектирана през май месец 1926 година. Макар и да не е свръх модерна, тя вече дава знаци за съвременното усещане на Грозев – сградата е с много по-скромна декорация, един единствен хоризонтален елемент, зигзагообразен към прозорците, който е единственият акцент на фасадата. Мазилката е със свой специфичен характер, на който си личи полагането ѝ, без да се изглажда. Контрастът с масовия вкус и творчество на по-утвърдените му колеги по това време е очевиден. Постепенно той, заедно с архитекти, като Чинков, Пеев, Бояджиев, ще променят вкуса на пловдивчани.

Преглеждайки документите прави впечатление и отношението между собственик и местна власт. Докато днес къщата му бе унищожена с позволение за „вътрешно преустройство“, преди 90 години самият Грозев подава заявление с молба да му бъде позволено да вдигне 12 кв. м. от таванския етаж с 50 сантиметра. Точно така – 12 квадрата с две педи. И точно това е и изпълнено.

В тази къща Грозев ще живее дълги години. Всеки работен ден той ще тръгва от имота на ул. „Петър Делян“ до офиса си на улица „11 август“ – известната днес „Италианска уличка“. Ще проектира някои от най-значимите пловдивски сгради. Още в първата си години на проектантска практика ще ни завещае няколко важни проекта: кино „Пикадили“ на Главната, в непосредствена близост до офиса му – днешната книжарница Хеликон, значително променена многократно през десетилетията сграда; както и къщата и пекарна на Мисови на улица „Карловска“ – може би една от малкото що-годе запазени негови творби.

През 1929 година ще проектира още много сгради, сред които още една къща на Главната, непосредствено срещу известния по-късно „Показен магазин“ – сграда, от която днес е запазен само последният етаж с балкони с парапети, напълно идентични с тези на улица „Карловска“.

Постепенно се появяват и първите сгради, които можем да наречем шедьоври. Къщата на тютюнотърговеца Никола Каишев на Сахат тепе от 1931 година безспорно е сред тях – за щастие, макар и не в отлично състояние, сградата е до голяма степен автентична до днес. През 1932 година строи къщата на Мандраджиеви, непосредствено до днешното Музикално училище, с елегантен ъглов прозоречен отвор за стълбищното осветление – за съжаление, частично унищожен днес със съвременна дограма.

По това време, заедно с арх. Димитър Попов, Грозев проектира и една от най-важните за града сгради – Промишленото училище, днес ПГ по дървообработване, за съжаление също с унищожени най-модерните елементи по нея – прозоречният отвор с механизми, идентични с тези в Баухаус и най-модерните немски сгради по това време, и оригиналните входни врати, сменени в последните години. Именно тук започва и неговата връзка с дейността на Търговско-индустриалната камара и организацията на пловдивския панаир – в края на десетилетието ще се появят и проектите за Панаирните палати край гарата, унищожени, когато се взема решение изложението да продължи край река Марица.

Така се стига и до, може би, най-впечатляващите му сгради: къщата на Стайнов на върха на Таксим тепе от 1934-35 година и къщата на фабриканта Цанков от 1937 година, за която се носи легендата, че била по идея на Корбюзие. Стайновата къща бе в незавиден вид десетилетия и всички я помним като руината на върха на тепето, но вместо една уважителна реставрация, тя получи един псевдо ремонт, без да се зачитат детайлите от идеите на Грозев.

Къщата на Цанков до подлеза на Понеделник пазара е в малко по-добро състояние, но наскоро бе заличен един от най-важните елементи – красивият завършек с елегантна тънка козирка над покривната тераса, опакован по неподходящ начин, за щастие, все пак, обратим ремонт. Към този списък може да добавим и сградата на Военното окръжие от 1940 година, също негов проект, която се е намирала на бул. „Цар Борис Обединител“, но разрушена при разширението на булеварда през социализма. А това са само част от множеството му творби. И така е трудно да кажем, че от това богато модерно творчество днес наследниците и съграждани на котелчанина – станал пловдивчанин – Светослав Грозев, има нещо достатъчно достойно запазено. Като игра на нареждане на пъзел е опитът да открием частички от неговите елегантни решения, съвпадения между красиви елементи от различни проекти или внимателно подбрани пропорции в модерните фасади на този значим пловдивски творец.

От първата му важна творба, неговият собствен дом, проектиран само месеци, след като е получил дипломата си в ръка, до последните му шедьоври, като Стайновата къща – с малки изключения на отговорни наследници, всичко това – без да чуем една думичка от местна власт, културен отдел или някой друг – всичко е заличено от съвременния облик на Пловдив, който все пак се гордее и празнува с титлата си на Европейска столица на културата.