Не е вярно, че ЮНЕСКО ще пази пловдивския „Альоша“

Автор: Мирела Петкова

Редактор: Ралица Ковачева

Източник: Factcheck.bg

• Твърдението, че ЮНЕСКО ще пази паметника на Съветската армия в Пловдив, е невярно;
• Паметникът не е сред обектите на световното културно наследство под защита на ЮНЕСКО у нас и организацията няма отношение към решението за премахването му;
• У нас невярното твърдението е разпространено от българския сайт BNews, чийто домейн е регистриран от фирма на Мария Календерска. Бившият журналист, политик и евродепутат Николай Бареков също допринася за разпространението на невярната информация;
• Не отговаря на истината и твърдението, че паметниците на съветската армия в различни държави са под закрилата на ООН.

Кой търси защита на паметника?

Според руската държавна информационна агенция ТАСС апелът към ЮНЕСКО е дело на Иван Мелников, заместник-председател на руския клон на Комитета по правата на човека към ООН и директор на Фонда за защита на националното историческо наследство. В официалната си биография Мелников е представен като автор на програмата „Правозащитници“ на пропагандната радиостанция „Спутник“, колумнист в проклемълски издания и „постоянен експерт” в телевизионни предавания на контролирани от Кремъл медии („Първи канал“, „НТВ“, „Россия“, „Рен-ТВ“, „Звезда“ и др.).

ТАСС пише, че Мелников е отправил молба към генералната директорка на ЮНЕСКО, Одри Азулай, в която призовава ЮНЕСКО да попречи на демонтирането на паметника в Пловдив.

Като причини Мелников изтъква „нарушаване на международното право, както и нарушаване на правата на малцинствата и реабилитация на нацизма“. 

В аргументацията си Мелников се позовава на два различни документа и смесва две различни международни организации. Той твърди, че премахването на паметниците на съветската армия противоречи на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от Общото събрание на ООН на 16 ноември 1972 г. Организацията, която се занимава с опазването на това наследство е ЮНЕСКО (Организация на обединените нации за образование, наука и култура). 

След това Мелников споменава Комитета за правата на човека (КПЧ) на ООН – органът, натоварен да наблюдава спазването на Международния пакт за граждански и политически права. Мелников твърди, че в отговор на „редица жалби“ Комитетът е предотвратил събарянето на подобни паметници в други държави и те са преминали „под защитата на ООН“.

Паметник на културата ли е „Альоша“

Паметникът в Пловдив не е част от световното културно наследство, което попада под закрилата на ЮНЕСКО в България. Твърдението на Мелников, че евентуалното му демонтиране би противоречало на Конвенцията е невярно. В България има 10 обекта под защитата на ЮНЕСКО – седем от тях са паметници на културата, а три са природни обекти.

Проверка в официалния сайт на ЮНЕСКО не показва организацията да има каквото и да било отношение към темата за паметника в Пловдив. В отговор на наш въпрос пресслужбата на ЮНЕСКО потвърди, че сигнал от организацията на Мелников действително е подаден. ЮНЕСКО обаче припомня, че „Альоша“ не е част от световното културно наследство и отговорността за паметника е на националните власти.

Мелников се позовава и на аргумента, че в „редица държави, които са представени в Комитета за правата на човека на ООН“ са били наложени временни защитни мерки, предотвратяващи демонтиране на паметници. Макар и ЮНЕСКО, и Комитетът по правата на човека на ООН да са част от системата на ООН, те съществуват отделно една от други като организации и оперират на различни принципи.

Комитетът за правата на човека на ООН следи за спазването на Международния пакт за граждански и политически права. Комитетът по правата на човека на ООН периодично се появява в медийни публикации със сюжет, подобен на този за паметника „Альоша“. В случаи на премахване на паметници на Съветската армия основно в прибалтийски държави, групи от етнически руснаци или рускоговорящи живеещи в тях подават сигнали до Комитета за правата на човека на ООН. Те твърдят, че демонтажът би бил нарушение на техните права и настояват Комитетът да го спре. Той има право да наложи т.нар. „временни мерки“, докато тече изясняване на случая. Тези публикации се използват от руски и беларуски медии като аргумент да твърдят, че ООН пази паметниците на Съветската армия. 

Паметниците в Литва и Латвия 

През юни 2022 г. Градският съвет в литовската столица Вилнюс единодушно решава да премахне паметника на съветските войници от гробището Антакалнис. Литовски граждани, определящи се като етнически руснаци, подават сигнал до Комитета по правата на човека на ООН. Жалбоподавателите твърдят, че демонтирането на паметника нарушава правото им на зачитане на личен и семеен живот (член 17) и правото им като национално малцинство да практикуват своята, религия, култура, и език, които са гарантирани от пакта (член 27).

Комитетът налага временни мерки и изисква да не се разкопават гробове, да не се премахват надгробни плочи и да не се разрушава културно наследство.

По думите на правосъдния министър Евелина Добороволска, решението за временни мерки на Комитета по правата на човека на ООН е базирано на „подвеждаща информация“, тъй като не е планирано разрушаване на гробовете. Според кмета на Вилнюс организацията е предложила временните мерки да останат в сила, докато тече проверка, което би отнело между 2 и 5 години. „Нямаме толкова време, войната – и на украинското бойно поле, и в информационното пространство – се води сега, така че няма да чакаме. Комитетът не ни позволява да влизаме в гробищата и да рушим надгробни плочи и паметници, няма да го правим“, пише в профила си във Фейсбук Ремигиус Шимашиус. През декември 2022 г. скулптурите на шестте войници са демонтирани без да бъдат извършвани дейности по гробовете или надгробните плочи на съветски войници в гробището.

Според Литовското национално радио и телевизия (LRT) и литовската медия Delfi (която е част от Международната мрежа на проверителите на факти (IFCN), поне двe от ключовите фигури зад сигнала към КПЧ ООН са свързани с Алгирдас Палецкис, литовски политик, осъден за шпионаж в полза на Русия през 2021 г. Установена е връзка между същите двама инициатори на сигнала на сигнала и с фигури, които стоят зад анти-НАТО протести и шествия в подкрепа на „традиционното семейство“ в Литва. 

Комитетът прави опит да се намеси и при демонтажа на паметника на „Освободителите на Съветска Латвия и Рига от нацистките нашественици“ в латвийската столица. Комитетът поисква от Латвия да спре демонтажа на паметника на 26 август 2022 г. въз основа на получени жалби, но това се случва след като демонтажът му вече е приключил на 22 август. На 27 август редица руски медии излизат със заглавия гласящи, че ООН забранява разрушаването на паметника на Освободителите на Рига.

В други случаи, намесата на Комитета по правата на човека на ООН не може да бъде потвърдена официално. Руски и беларуски медии твърдят, че Комитетът е наложил временни мерки, за да предотврати демонтажа на паметник на съветската армия в латвийския град Даугавпилс след молба от общинския съвет на града.

Подобна информация не фигурира в репортажи на Латвийското радио и телевизия. В тях единствено се споменава, че общинският съвет на града е изпратил запитване с конституционния съд в Латвия във връзка с демонтажа на съветски паметници. 

Твърдението на Мелников, че Комитетът е предотвратил събарянето на подобни паметници в други държави и те са преминали „под защитата на ООН“, е невярно. Както в случая на Латвия, така и на Литва, демонтирането на паметниците се случва след приемането на закон за премахване на символите на нацисткия и съветския тоталитарни режими. Жалбите до Комитета са подадени от рускоговорящи граждани с мотива, че са нарушени правата им като малцинство. Комитетът по правата на човека на ООН не се е произнесъл, че действително има такива нарушения, а прибегнал до временна защита, докато бъдат изяснени действителните обстоятелства.

Премахването и вандалските прояви срещу паметниците на съветската армия в различни държави е цитирано като пример за „прославянето на нацизма и разпространението на неонацизма“ в изданието за 2023 г. на редовния доклад на външното министерство на Руската федерация. В частта за България са изредени „повече от 20 акта на вандализъм“ след началото на „специалната военна операция“ през февруари 2022 г., най-вече срещу паметника на съветската армия в София и „Альоша“ в Пловдив.  

Кой съчини, че ЮНЕСКО ще пази Альоша?

Още същия ден, в който излиза текстът в ТАСС, българският сайт BNews публикува текст със заглавието „ЮНЕСКО поема защитата на Паметника на Альоша в Пловдив“. Заглавието обаче не отговаря на текста под него – практика, широко използвана в български сайтове, разпространяващи дезинформация. Съдържанието на текста в BNews е идентично с текста в ТАСС, в който никъде не се съобщава за действия на ЮНЕСКО, а само за искането на Мелников.

Макар че темата е отразена и в други онлайн медии, повечето заглавия коректно съобщават, че „Русия иска ЮНЕСКО да защити „Альоша“, а не твърдят, че това вече се е случило, за разлика от BNews.

Справка на Factcheck.bg в register.bg показва, че домейнът bnews.bg е регистриран от фирма с наименованието „М Онлайн“ ЕООД. Нейн управител и едноличен собственик на капитала по данни от Търговския регистър е Мария Календарска.

Публикацията е споделена във Фейсбук от Николай Бареков, бивж журналист и евродепутат, като събира близо 400 харесвания и 142 споделяния.

Проверка с инструмента CrowdTangle показва, че само споделяния на линка от BNews е генерирал във Фейсбук общо над 9000 интеракции. Групите, в които се разпространява включват „Русия и България ЗАВИНАГИ – влез в групата“, „Приятели на В.В. Путин в България“, „Аз подкрепям Румен Радев и Илияна Йотова“, като във всяка от тях споделената публикация е генерирала над 500 интеракции.

Проверено:

Не е вярно твърдението, че ЮНЕСКО ще пази паметника „Альоша“ в Пловдив. Паметникът не е сред обектите на световното културно наследство под защита на ЮНЕСКО у нас и организацията няма отношение към решението за премахването му. Подобно искане действително е отправено от руска страна, но не е уважено от ЮНЕСКО. У нас невярното твърдението е разпространено от българския сайт BNews, чийто домейн е регистриран от фирма на Мария Календерска. Бившият журналист, политик и евродепутат Николай Бареков също допринася за разпространението на невярната информация. Не отговаря на истината и твърдението, че паметници на съветската армия в различни държави са под закрилата на ООН.