Климатичният скептицизъм – субективно разбиране на обективния проблем
Автор – Кремена Иванова
В поредния епизод от подкаста Зелената сделка търсим алтернативните виждания за климатичните промени, за тяхната същност, причини и следствия.
През последните години климатичните промени се превърнаха в неизменна част от дебата за бъдещето на Стария континент, а Зелената сделка стана нарицателна за начина, по който съюзът да постигне неутрален климат до средата на века. Засега обаче случващото се изглежда повече като игра на думи и неумело словесно жонглиране между политическата риторика и икономическата реалност.
„Къщата гори все по ярко, а ние не правим нищо“, описва образно случващото се белгиецът Филип Ламбер от групата на Зелените и пита риторично дали обикновеният човек е убеден в неотложността на ситуацията. А отговорът на този въпрос зависи от географската ширина, икономическите възможности, политическите разбирания и националните стереотипи.
Според психолозите глобалният характер на проблема с климатичните промени често създава усещането, че решаването му изисква комплексни общи действия, които в много случаи надхвърлят възможностите на отделния човек. Едва, когато проблемът има своето местно измерение и се превърне в личен, то тогава според специалистите се задействат други механизми на мотивационна реакция. Засега обаче такива липсват. В дневния ред на българина обаче има други отправни точки. Ниските доходи и високите сметки за ток, пандемията и дори украинската бежанска вълна взимат превес в медийното и политическо говорене и създават далеч по-голямо безпокойство в сравнение с климатичните промени. А присъщият скептицизъм и хронично недоверие към политици, наука и институции у обикновените хора се пренася по отношение на еко активистите и климатичните промени.
В интернет често циркулира информация, която не винаги е невярна. Напротив, не рядко реални научни твърдения се използват като аргумент за манипулативно убеждаване в една или друга посока. От тях се раждат митове при това не лишени от основание. Мястото, където съжителстват всички тези теории, конспирации и предположения най-често са социалните мрежи. За българския потребител обаче те не са сигурен източник на информация. Като цяло хората са по-склонни да вярват, че проучванията за климата се фалшифицират както от екоактивистите, така и от техните противници с цел обслужване на нечии финансови интереси или маркетинг стратегии.
Така отричането на климатичните промени в България става по-скоро пасивно и крайно недостатъчно да акумулира собствена енергия, която би задвижила активни граждански или политически движения в тази посока.
