Камъкът като книга в проекта „Разчети Пловдив”

Културен маршрут прави епиграфските паметници в Пловдив видими и четивни

Отдалечени във времето посланията, изсечени върху камъка, стават неми. Идеята е да ги съживим, да ги направим интересни за хората, казва доц. Александър Гьошев

Знаете ли, че в Археологическия подлез има антична реклама върху камък на филипополски стругар. Или че тайната на строителството на Часовниковата кула на Сахат тепе е изписана върху входа към нея. Ако ли не, скоро ще имате възможността да разчетете закодираните върху епиграфските паметници послания благодарение на един много любопитен и важен за историята на града проект- „Културен маршрут „Разчети Пловдив”. Той ще бъде завършен най-късно през март 2021г. и ще ни даде една различна гледна точка към различните епохи от развитието на Пловдив.  Именно това е и целта на проекта- да направи достъпна информацията, която дават епиграфските паметници, тъй като досега интересът към тях е затворен само в научната общност.

„ Тези паметници са първите най-важни ориентири в археологическото проучване на един обект, стига да се появят, разбира се. Информацията от тях се свежда към научната общност, но остава затворена само за нея. Именно това късане на науката от популярната култура е проблем за гражданите, защото те остават неинформирани. Целта е не да влезем дълбоко в детайла, а да отгърнем една страница, която да стане интересна на хората- какво богатство са тези надписи за Пловдив. Камъните са били книги. Хората са умеели да ги разчитат, затова те са останали и в градската среда и на древния Филиополис. Време е и ние, съвременните хора, да ги разчетем”, казва доц. д-р Александър Гьошев, шеф на катедра „Дизайн“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

Той и екипът на фондация Pro Libris седят зад проекта, финансиран е от Национален фонд „Култура“. Днес „Разчети Пловдив” бе представен пред медиите в Римския стадион, където се намира един от малкото четивни надписи от древността- мраморна стела, съобщаваща за смъртта на преторианец, починал във Филипопол на действителна служба. За жалост така маркирани и преведени на български и английски епиграфски паметници в града почти няма. 

„ Ще тръгнем по стъпките на различните отпечатъци във времето и пространството чрез епиграфските надписи. Камъкът е траен носител на информация във времето, но достигнали до нас тези надписи стоят далеч от хората. Целта на нашия проект е не само каменните, но и другите надписи в градска среда да станат атрактивна спирка и за пловдивчани, и за гостите на града. Защото отдалечени във времето посланията, изсечени върху камъка, стават неми. Идеята е да ги съживим, да ги направим интересни за хората, за да могат по някакъв начин в съзнанието им да се нарисува една картина за онези хора, които са живели преди векове”, обясни доц. Гьошев.

Подчертава, че надписите са информация не само за хората, които са ги направили и оставили за себе си, но и за самата култура на дадената епоха или етнос. Те са културен отпечатък на времето чрез различна азбука, шрифт, художественост.

„В проекта са включени около 50 различни надписи и епиграфски паметници от гръко-римската, раннохристиянската епохи, разбира се османо-турски надписи, възрожденски, надписи от времето на Източна Румелия и Трето българско царство, от тоталитарния период, чуждоезични надписи. Най-много надписи има от времето на гръко-римския период. Част от най-интересните надписи са от 1 и 2 век, ще започнем нашия разказ с тях.

Повечето от надписите са свързани с естественото желание на хората да оставят някаква следа във времето. Някои от тях са надгробни плочи, други са върху постаменти, има строителни надписи. В разчитането им обаче има поетика, има онази част от културата, която за момента не е видима за жителите и посетителите на нашия град”, казва доц. Гьошев

„ Първата част от проекта е научно-изследователски. Ще съберем и проучим епиграфските паметници, за да можем да ги представим на публиката по най-достъпен начин. Втората част ще е свързана с изработването именно на културния маршрут като мрежа върху карта на града. Ще има и двуезично уеб приложение, в което ще е налична цялата информация за дадения паметник, напълно разчетения надпис, историята, която седи зад него. Ще има и информация, свързана с шрифтовете и азбуките”, разкри ръководителят на проекта Анна Гьошева.

Тя подчерта, че „Разчети Пловдив” ще бъде представен и в училищата в града,

за да се създаде интерес у подрастващите към тези паметници. А и отношение към тях, за да ги пазят, тъй като в градска среда те са уязвими от всякакви влияния. Екипът на проекта ще се постарае да си партнира и с общината относно начина на експониране на тези паметници в градска среда, тъй като в момента те са тотално неглижирани и неподдържани. Целият проект ще е готов в края на февруари или началото на март, когато и ще бъде представен по училищата. Картата ще бъде достъпна на различни места- информационни центрове, галерии, библиотеки, читалища.

„ Има надписи, които носят много малко текстова информация, но ни дава достатъчно много представа за изкусните майстори и шрифтописци, които са населявали нашите земи. Имаме световни образци за шрифта капиталис монументалис например, които могат да бъдат достойни за всеки един световен албум за шрифтова култура”, допълва Александър Гьошев.

Определя като един от най-съществените надписи този върху кулата на Сахат тепе.  „ Часовникът е символ на градската култура. А кулата на Сахат тепе отмерва времето в нашия град. Това е първата часовникова кула по нашите земи и тя притежава много интересен надпис, който ще присъства в проекта. Той е строителен и е  поставен върху входа на кулата, но нека да запазим интереса на публиката и да го разкрием със старта на проекта”, вдига съвсем леко завесата доц. Гьошев.