Как един беден чирак се превърнал в най-богатия човек в Пловдив?
Преди повече от век Хаджи Гьока Павлов бил човекът, когото всички в Пловдив свързвали с богатството. Казвали, че притежава толкова имоти, че трудно можел да ги преброи, а легендите за състоянието му се предавали от поколение на поколение. Някои твърдели, че е открил заровено съкровище. Други шепнели, че е забогатял по нечестен начин. Истината обаче се оказва далеч по-интересна.
Хаджи Гьока Павлов е роден през 1836 г. в Сопот в бедно семейство. Още като момче тръгва да си изкарва прехраната и сменя различни занаяти, докато трупа опит като чирак. Нищо не подсказва, че именно той ще се превърне в един от най-заможните българи след Освобождението.
Първите му успехи идват в търговията. Работи упорито, изгражда контакти и постепенно разширява дейността си. Истинският повратен момент обаче настъпва по време на Руско-турската война.
Докато мнозина се страхуват да поемат риск, той прави точно обратното. С взет назаем капитал изкупува огромни количества вино и ракия от Станимака – днешния Асеновград. Решението изглежда безразсъдно, но след края на войната се оказва изключително печелившо. Именно тази смела сделка поставя основите на богатството му и опровергава митовете за мистериозно намерени иманета.
След Освобождението Хаджи Гьока Павлов инвестира предимно в недвижими имоти. Един след друг започват да се появяват магазини, къщи, складове и доходни сгради, които стават негова собственост. Сред най-знаковите му притежания е хотел „България“ – една от емблематичните сгради на тогавашния Пловдив, проектирана от градския архитект Йосиф Шнитер.
Но богатството му не остава самоцел. Историческите източници разказват, че Павлов дарява средства за училища, църкви и обществени каузи, подпомага бедни семейства, сираци и културни инициативи. Един от най-впечатляващите му жестове е дарението на хотел „България“, чиито приходи трябвало да осигуряват издръжката на сиропиталище. Опитва се дори да финансира паметник на Васил Левски в Пловдив – идея, която тогава не получава подкрепата на Общинския съвет.
Днес малцина знаят историята на човека, който започва живота си като обикновен чирак, а завършва като най-богатия пловдивчанин на своето време.
