Вече са проведени симулации и тестове в реални условия и в Пловдив, съобщи проф.д.т.н. Димо Зафиров
“В света ще стане реалност още това десетилетие, което ще остане в историята като “Десетилетието на дроновете”
Около 10 дрона, от малките до 250 грама, един безпилотен самолет и 5G мрежа – това са предпоставките, необходими за решаване на проблема с трафика и паркирането във втория по големина град в България. Тази прогноза даде проф.д.т.н. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии на БАН, който представи днес в Пловдив разработката на учени от Българската академия на науките и от Технологичния университет в град Нинбо в Китай по темата.
Българският научен екип се ръководи от чл. кор. проф. Петър Гецов и проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии. Двугодишният им проект „Разработване на нисколоетяща платформа на базата на безпилотни летателни апарати за изграждане на интелигентна транспортна система в градовете“ е на стойност 28 000 лева и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Учените твърдят, че проектът може да се внедри в двата най-големи български града – София и Пловдив. Вече са проведени симулации и тестове в реални условия за избрани зони на гр. Нинбо в Китай, в столицата и в града на тепетата за потвърждаване на предложените решения.
“Проектът ще бъде завършен този месец и ще е в интерес на хората в големите градове, като цели да бъдат избегнати задръстванията, замърсяването с ФПЧ и разрешаване на екологичните проблеми, които те създават,“ твърди специалистът.
Изследователите са категорични още, че в крайна сметка мрежата от нисколетящи дронове /до 300 метра/ ще оптимизира работата на службите за управление на трафика, на извънредните ситуации, на гражданската защита и други.
Професор Димо Зафиров коментира, че градските власти правят опити да намерят решения чрез оптимизаиране на трафика. Те разработват Планове за устойчива градска мобилност, създават системи за управлението ѝ и постоянно увеличават броя на камерите по възловите кръстовища, но ефектът от тези мерки е нисък. По думите му това се дължи на факта, че камерите са стационарни и обхващат малки части от пътните артерии. “Това показва и опитът на малкия китайски град – партньор по проекта, който наброява осем милионния души – Нинбо, където действително всяко кръстовище има стационарни камери за контрол на трафика.”
Използването на пилотирани летателни апарати за наблюдаване на градския трафик, какъвто е оптитът в много западни държави, е скъпо и опасно. По-ефективното решение е да се използват малки дронове с камери, установили екипите учени.
Те могат да се позиционират във всяка точка на градовете и да предават информация за трафика в реално време. Поради проблеми за предаването на информация, предизвикани от високи сгради и радиосмущения е необходимо да има и дронове на по-голяма височина, които да се използват като ретранслатори и да се изгради Платформа от дронове, информация от която да се използва за оптимизиране на граския трафик. Пловдив обаче няма “проблем със струпване високи сгради”, отбеляза проф. Зафиров.
Платформата, който ще е окончателно готова след месец, ще използва възможностите на 5G мрежите на мобилните оператори и на глобалната мрежа StarLink изграждана от компанията на Илон Мъск. Към последната се очаква България да се присъедини през следващата година, уточни той.
Участниците в проекта са разработили още различни Стратегия за внедряването на Платформата в градовете. Именно такива платформи ще бъдат елемент от системите за управление на трафика в интелигентните градове и в Инициативата за градска авиационна мобилност, в която е включен и Пловдив, като шестия присъединен град от ЕС.
На този етап интересът от страна на Община Пловдив е почти нулев, каза в отговор на журналистически въпрос, професорът. Той съобщи, че очакванията са “новият кмет да подпише споразумение, че общината ще участва в такъв проект” и допълни, че преди време е подписан меморандум за целта със зам.-кмета Стефан Стоянов.
Проф. Зафиров не се ангажира с конкретна прогнозна сума за внедряването на такава система в Пловдив.
“Когато трябва да се дават пари, трябва да докажем за какви суми става въпрос, според конкретните дадености. Започва се с малка инвестиция в един участък, за да бъде демонстриран ефекта. Такъв експериментален проект може да стартира с минимална инвестиция от 10 000 лева и ние можем да го презентираме.
Въпросът е, че няма решение за управление на въздушното движени в градовете на ниво ЕС. Налага се да изчакаме поне него, защото родното законодателство надали ще реши това по-бързо,” коментира още проф.д.т.н. Димо Зафиров.
Може би това десетилетие ще остане в историята като десетилетието на дроновете, смята проф. Димо Зафиров.
Той съобщи, че в България има над 10 хиляди дрона в момента, с които оперират както професионалисти, така и от любители.
