100-годишният склад на Даниел Шаки вече е само история

Иронично – точно преди 100 години се строи сградата на ъгъла на „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“, която бе съборена на 1-2 септември

Тютюневият склад, който получи статут на културна ценност от местно значение – на ъгъла на улиците „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ живя точно 100 години. След като пострада през 2016 година от пожара, обхванал и съседното каре и складовете на Кудоглу, той оцеля до багерите, които трудно разрушиха иначе уж „опасната“ сграда.

Складът е културна ценност, обявен през 2000-а година, когато зона по улиците „Иван Вазов“, „Цанко Дюстабанов“ и прилежащи улици е получава статут на културна ценност от ансамблово значение.

Складът на улица „Г. М. Димитров“ е вписан в НИНКН като склад на Даниел Шаки. В научно обращение е коментиран в публикации, свързани със проучванията на строителните технологии и конструкции на тютюневите складове на д-р арх. Ива Стояонва. Преди няколко месеца стана част и от изложба по случай 100 години БИАД-Пловдив, организирана от КАБ-Пловдив, която все още може да бъде видяна в Дома на науката и техниката.

Сградата е построена преди 99 години. Проектът е от 1922 година на знаменития пловдивски арихтект Стойко Стойков в актуалния за първата половина на 20-те години стил „ар деко“, но започва да се строи през следващата 1923 година. Според запазените архивни документи сградата е издигната на етапи.

Запазеният в пловдивския архив проект предвижда тя да бъде с малко по-различен план, но в стилово отношение тя е идентична, като частта към ъгъла на „Г. М. Димитров“ (преди 100 години – улица „Стефан Стамолов“) и улица „Екзарх Йосиф“ е общо взето по проект. В архива са описани и детайли за конструкцията – ако, действително, някой инвеститор иска да я реконструира в оригиналния ѝ вид, каквито заявления имаше за други подобни сгради.

Даниел Шаки строи сградата като склад и място за сортиране на тютюн, като е имало и канцеларски помещения. Според плановете му в него трябва да работят от 200 до 250 души „от двата пола на легална възраст“, като са създадени и места за почивки – в добро време на двора, а в лошо – в определени места в самата сграда. Според плана, чистотата на въздуха в склада трябва да се осигурява от множество вентилатори.

Всичко това вече е само история в прашасали документи. Сградата и нейната история са минало, а каквото и да се появи на нейно място ще е върху трупа на тези стотици, хиляди истории, заровени под багерите.

водеща снимка: Фрагмент от фотография от въздуха от 30-те години, със склада на Даниел Шаки в центъра, от сайта „Акция Фото Пловдивъ“