Тихо и празно е днес в междублоковите пространства, а по улиците, където преди рисувахме и скачахме на дама и ластик, сега фучат автомобили с бясна скорост. Една кратка разходка в стария квартал и директно се връщаме в спомените, когато бяхме деца и осъзнаваме колко различно е нашето детство от това на следващите поколения.
Децата на 90-те години в България израснаха в един уникален период, изпълнен с ярки спомени и култови символи, които оставиха незабравими следи в сърцата им. От дъвките с картинки и игрите на улицата до първите компютърни приключения и анимационните сериали, тези години донесоха на младото поколение неповторимо усещане за свобода и безгрижие, където нямаше постоянна информация и социални мрежи, а всичко се случваше тук и сега, в реалния живот!
Нека се потопим в носталгията и да си припомним някои от онези малки радости, които само децата на 90-те могат да разберат:
- Играта навън с връстниците от квартала. Тогава нямаше молове, че дори и ясно обособени паркови зони и площадки във всички квартали. Теренът за забавления бяха зелените площи между блоковете, а площадката – улицата, по която евентуално минаваше някой автомобил на всеки един час.
- Най-популярните игри бяха: Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка, а момичетата по цял ден скачаха на въже и ластик.
- Касетофоните – в ерата, в която сме свикнали музиката да е постоянно с нас посреством телефона ни и най-различни онлайн платформи, едва ли някой може да си представи вълнението да дебнеш любимата си песен по радиото и да натиснеш бутона за записване на устройството си, за да я имаш за последващо слушане. А и кой не е си е навивал лентата на касетката с молив?
- Тогава беше и времето на видеотеките, от които можеше да си наемеш филм на видеокасета за ден-два – нещо, което сега можеш да свалиш буквално с няколко клика или да гледаш по някоя от стрийминг платформите.
- Колекционирането на миришещи листчета, както и картинки от дъвки „Turbo” и „Тийнейджър LOVE” и играчки от шоколадови яйца.
- Чакането с нетърпение на предаването „Милион и едно желания“, както и поредните епизоди на популярните анимационни и игрални сериали по телевизията. Малки и големи бяха заредени пред екраните, а такива „екстри“ като пауза и връщане на кадъра изобщо нямаше.
- Навлизането на първите компютри и отварянето на десетки компютърни зали из целия град, в които можеше да играеш или чатиш за час, половин/цял ден, а дори имаше и нощна тарифа.
- Грижата за Тамагочито – електронните джобни любимци, които трябваше да храниш, да си играеш и да се грижиш за тях.
- 2 парчета пица или 2 дюнера за левче – особено сега, в период, когато всичко е с етикет „гурме“ и поскъпването дори на „уличната“ храна е сериозно и невъобразимо
- Сладолед на клечка „Ескимо“, дъвки „Идеал“, прясното мляко в пликче и киселото – в стъклени бурканчета – само малка част от задължителните покупки, когато ни пращаха до малкото магазинче в квартала.
снимка: Дани Минчева/ „Хитът на лятото“ – хотелски комплекс с басейн „9-ти километър“ от 90-те/ източник Fb: Акция „Фото Пловдивъ“
