Първо да оценим археологията и градския пейзаж, а след това ПУП-овете

Дискусията за бъдещето на археологическия обект „Музея“ до Понеделник пазара трябва да стъпва на ясни фундаменти кое е най-ценно

Липсващо обемно пространствено проучване и неяснота около това кои археологически ценности са най-ценни – това са важните страни, които се споменаха на експертно обсъждане на Камарата на архитектите в България – регионална колегия Пловдив. Дискусията се проведе в сряда следобед и в нея участваха предимно архитекти, но също археолози, транспортни инженери и др.

Като във всяка дискусия, чуха се множество различни мнения. Съвсем очаквано и всъщност нужно – без диалог, дебат и възпитано оспорване на различни гледни точки, няма как да се стигне до разумни решения. Все пак мнозинството присъстващи се обединиха, че представеният проект не е достатъчно адекватен и трябва да бъде спрян, обсъден наново и насочен в друга посока. Това е един от най-важните и трудни обекти, свързани с културно-историческото наследство у нас и към него трябва да се подходи внимателно и разумно, категорични бяха архитектите.

Известни разминавания имаше в, бих казал, по-скоро процедурни детайли. До кого трябва да бъде изпратено становището на Камарата, проучвания кой какви прерогативи има да се изказва по това или онова, културна ценност от национално значение ли е археологията и прочее. При все, че оценявам и смятам за добре да се придържаме към законността и образоването на всеки един участник в обществото, че трябва да работим в законовата и институционална рамка, не бива и да бягаме от реалността – една силна обществена реакция, добре аргументирана експертна позиция би повлияла на всеки политик, без значение дали официално му е донесено на бюрото съответното писмо с даден входящ номер.

Но по същество. Мнения на дискусията изказаха много от експертите. Без да подценявам или омаловажавам никого, намирам за най-ценни да предам изказванията на арх. Петър Петров, както и писмото, изпратено от арх. Тодор Кръстев – и двамата, освен архитекти, и уважавани специалисти по културно-историчесок наследство. Позициите им до голяма степен съвпадат или повтарят едни и същи опорни точки. За да има ясна визия какво трябва да се прави там, първо трябва да се направи оценка на ценностите. Тоест – кои части от археологическият обект са най-важни, към тях трябва да се подходи с най-голямо внимание и по специфичен начин. Някои от тях, например, е редно да бъдат покрити и предпазени от метеорологични условия, за други – да речем крепостната стена – това е по-скоро излишно.

По урбанистичинят въпрос бе подчертан и проблемът с липсващото обемно-пространствено проучване, на който акцентира няколко пъти и водещият дискусията арх. Антоанета Топалова. Убеден съм, че ако търсим истински адекватно решение на проблема, трябва да се спрем именнно на тези проблеми.

Иначе казано: Ако гледаме проектното предложение, не виждаме нищо. Всеки триъгълен парцел може да бъде застроен по дадения начин: сгради по страните, празни пространства в ъглите. Тоест абсолютно никакъв опит да се осмислят проблемите на конкретното място – по-големият булевард от изток, тепето от север, спецификите на археологията отдолу, както и редица други проблеми. Именно това е целта на иначе сложно звучащото нещо „обемно-пространствено проучване“. Без такова проучване, просто подхвърляме едни произволни цифри „15 метра кота корниз е твърде високо“ или „10 метра кота корниз е твърде ниско“, които имат същия смисъл, какъвто би бил да решим казуса и с хвърляне на зарове. Трябва да е категорично ясно: от кои гледни точки е важно да се вижда силуета на Трихълмието, къде е възможно да има повече трафик и т.н. Вече на база тези проучвания, може да се вземе и сериозно решение за структурата на застроения парцел, да се конкретизират детайлите в ПУП-а. Защото сегашното, предложени преди седмици в общинския съвет е, извинявам се, несериозно. Добро или лошо, това са просто едни безсмислени картинки.

Същото е и отношението към археологията. Застрояване от трите страни и дупка по средата. Защо? Защото това е най-лесно. Ами ако най-ценните обекти са в краищата и всъщност под купола поставим по-маловажни открития, а най-ценните неща останат в подземието на сградите? Един от ценните такива обекти е именно в средата – голяма и красива мозайка. Но около нея, както аргументирано обясни арх. Румяна Пройкова, трябва да има възможности за различни гледни точки. За да се възприеме добре една голяма мозайка, то зрителят трябва да може да я погледне от височина в нейната цялост. Трябва да има галерия – балкон – от който да се види високо, след което (или преди това, ако ви харесва) да може да разгледате тази ценност и отблизо.

По никакъв в представения проект няма акцент и върху другата голяма ценност на археологическия обект „Музея“ – а именно крепостната стена – това, което и в момента се вижда най-добре. Актуалната световна практика показва, че такива обекти, които са включени в цялостната урбанистична система, трябва днес да бъдат представени така, че това включване в цялостната урбанистична система да може да бъде възприето. На по-прост език: да видим накъде продължава тази стена. В момента това го няма. Има стена посредата между сградите, и стената свършва в тях. Няма да виждаме мисленото ѝ продължение под булеварда към бинго Балкан, нито мисленото ѝ продължение към Джамбаз тепе.

Разбира се, има още много проблеми, свързани с обекта, неговото строителство, обживяване, използване и устойчивост. Но смятам, че мнозинството от тях са производни на тези: преди едно обемно-пространствено проучване, и преди да имаме ясни репери кои са най-важните археологически ценности и защо, няма как да бъде оценен който и да е проект.

Прекрасна идея от Камарата е това да се случи с конкурс или с варианти. Всъщност по време на обсъждането беше изтъкнат и този проблем – липсата на варианти, която Министерство на културата е изискало от инвеститора. Той предоставя само един възможен проект, което не е това, което Министерството е казало, че трябва да се случи. Отново правилно беше подчертано, че похвалите към инвеститора са били излишни, тъй като общественото обсъждане за промяна на ПУП-а е било негово задължение, а не плод на доброто му отношение към пловдивската история.