АктуалноЖивотЗабавление

Площад Централен – музей на открито

След реконструкцията той се превръща във все по-любимо място на пловдивчани и гостите на Града под тепетата

Пространството пред Военния клуб и около сградата на Централна поща е основният площад на град Пловдив. Преди 9 септември 1944 г. той е носил името Цар Симеон, а след това – Червен площад. Фактическото му формиране започва през 1963 г., а няколко години по-късно се случва и цялостната му реконструкция и обособяването като площад.

В хода на работата на дълбочина от 3,5-4,5 м общо на площ над 1000 кв. м се появяват най-различни археологически находки – многоцветни подови мозайки с изображения на птици, растителност, геометрични фигури, антични улици, части на водопроводи, на жилищни сгради, понякога на две, че дори и на три нива. Най-важните открития са около подлезите – „Тримонциум“ и „Археологически“. По време на реконструкцията археолозите успяват да уточнят цялостната градоустройствена схема на античния град от римската епоха I-III в. В това време на мястото на хотел Рамада Принцес Тримонциум се е намирала крепостната стена и площадът се е намирал в покрайните на града. След Освобождението на негово място се е намирало старо турско гробище и той е представлявал голямо равно поле.

Фокусът към него се насочва през 1891 г., по времето на Първото българско изложение. Тогава на територията на гробището се прави парк, а главният вход се е намирал точно на мястото на Централния площад. След края на събитието градината получава наименованието Цар-Симеонова градина, а по този начин е кръстен и площадът, който все още изглежда по-скоро като поле. С течение на годините районът започва да се налага като централно място за провеждане на паради и чествания. Всички големи гости са минавали през него. По-мащабен ремонт на пространството е направен в периода 1963-1970 година.

Днес вече площадът отворен след последната си реконструкция и разкрива пред нас впечатляваща архитектура на две нива. Налице са два шадравана и пасивна водна атракция, която позволява „ходенето по вода” в близост до паметника на Гюро Михайлов. Хората сами могат да моделират фонтаните чрез създаване на индивидуална програма за водните и светлинни ефекти през специално устройство със сензорен екран. Самите водни атракции са достъпни за влизане. Същото се отнася и за така наречената „течаща вода”- водният ефект, който се намира в страни от двата фонтана. Посетителите могат да слязат и да разгледат отблизо разкопките в единия край, а тепърва предстои подстъпите към Одеона и Форума да се оформят и да се изгради пешеходен маршрут до Епископската базилика.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

12 коментари

  1. ЕСТЕТИЧЕСКАТА ЕЛЕГАНЦИЯ НА ЙОНИЙСКИО СТИЛ ПРЕВЪЗХОЖДА ДОРИЙСКИО, КОМПОЗИТНИО ПА ДАЖЕ И КОРИНЦКИО.
    ЗА ГОРКИТЕ ДВАМА ОБЕЗГЛАВЕНИ ФАЛУСИ ИЗГОДНО ПРЕДЛАГАМЕ ЙОНИЙСКИ КАПИТЕЛИ В ДВЕ РАЗЦВЕТКИ – КРЕМАВО ИЛИ БЕЛО.
    АКО ТВОРЧЕСКИЯТ ПОЛЕТ НА АРХ. БАБА РУ. ПРОЙКОВА НАЛАГА, НАШИТЕ РОЗОВИ ЦИМЕНТИ СА НАЙ-ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИ; ОФЕРТАТА Е ВАЛИДНА ДО ПЪРВИЙ СНЕГ.
    В НОВО СЕЛО ОКОЛО КАЛИКАНЗЕРИТЕ ВЕЧЕ ЩЕ РАБОТИМ САМО В ЙОНИЙСКИ СТИЛ.
    ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ БАЗИЛИКИ; ЗА „ИЗТОЧНИ ПОРТИ“ И ЗА СЕВЕРНИ; ЗА ВТОРИ КОМАРОВЪДНИ КАНАЛИ И ЗА ТРЕТИ – САМО В ЙОНИЙСКИ СТИЛ, ДОКЪМ ДВАЙСЕТ И ВТОРИ ВЕК!
    НЕ ОТЛАГАЙТЕ, МАЛКИ КМЕТСТВА ПОЛУЧАВАТ ОТСТЪПКА

  2. Значи площад се нарича празното пространство между разни сгради, предназначено по него да се движат хора, каруци и коли. Това нашето не е площад от времето, когато Желязко срина цял квартал с разрешението на Окръжния комитет. Това е пустош. Площад е онова срещу старата община с фонтана.

    1. Хич не си прав, „Арх“е по няколко точки:
      1. Желязко Стойков като се спомене, требе да се каже „засл. арх.“ сиреч ЗАСЛУЖИЛ, а не както баща му, прекрасният Стойко Стойков (на Джумаята на ъгъла срещу слънчевия часовник на джамията сградата развива ДВЕ спирални стълбища едно в друго! – я опитай се, като си „арх“!).
      2. Желязко като се спомене, достатъчно е да кажеш БУБИ – както го познаваха комплексаря с неговата кощрамба.
      3. Пощенската палата си беше елегантен Баухаус, предостатъчна за Града (от който всеки бяга). Ама сега я каква хубавина имате постигната, какви пространства и простори извътря – само дето нито телеграми няма, нито телефони, нито . . . поща, ха, нито . . . ПЛОЩАД, даже МЕГДАН не виждаме.
      4. Фотографии има запазени тук таме от цяла поредица цивилизовани Градски сгради, не само „КУДОГЛУ“ строен от татко арх. Стойко Стойков за хотел, дето комплексираното му синче с кеф БУТНА, но имаше и Баухаус за ранните служби на ДСНМ.
      5. БУТАЧЕСКИТЕ инстинкти на пловдивските БУТАТЕЛИ могат да насметат след високата администрация в партийния (за да се открие гледка през прахоляка към стадата по Витоша), но също и ПОЩАТА – оти не върши никаква работа, само заема място.
      6. Тогава ТЕРЕНИ се освобождават за 1. оперета; 2. балет; 3. цирк; и разни други БИНГО радости; а и
      7. МЕГДАНЪТ се напълно разгражда. Отворени „изкуства“ в Отворено „общество“, УРА.
      8. Най не си прав за „площада“ пред общината. ТАКЪФ ДЗВЕР НЕМА. Там в малката уличка Шипка милиционерницата се беше настанила наширочко в сградата, ама отпред си беше ГЪСТО ЗАСТРОЕНО като почнеш от Аладжа Джами, после кино Септември, дюкяни и сиромашки колиби, даже една закусвалня „балкан“ бяха изпречили по едно време, завъртяна заоблено и тя, кокетката. Площад така не става, като БУТАШ наред; а по-скоро както пред Народно Събрание – с композиция, с вдъхновение, с търпение, със съгласие и съгласуване.
      НЕ СЪС ИНДЖИНЕРИНГ, А СЪС АРХИТЕКТИНГ.

      1. Оп-па, пропуснах точка девета от възраженията ми:
        9. „Можеше да добавят и две фалшиви арки . . . “ кажеш, ама НЕ, не си прав да наричаш ФАЛШИВИ аркадите, или лъжливи, нито МЕНТЕ или имитации = = = ЩОМ ГИ ХАРЕСВА Г-Н ИНДЖИНЕРИНГА И ПРИДВОРНАТА МУ „АРХИТЕКТКА“ значи са правилни и прекрасни. Да се повторят. НАВСЯКЪДЕ.
        Козируваш „прав си, шефе!“ и . . . прославяш, както прави акад. Т. К. ф журналистическо-изкуствоведческото си излияние тук в тая „статия“. Хвала!

  3. Коринтският капител е предпочитан, защото изглежда по-богаташки. Пък и коринтската колона е тънка и стройна, та стърчи повече. Можеше да добавят и две фалшиви арки, ама нейсе. А иначе много вероятно е пред дюкянчетата да са били навремето едни къси дебели дорийски колони, дето завършват отгоре с нещо като сплескана поничка.

  4. Разкрива ли, разкрива ли?
    „…площадът отворен след последната си реконструкция и разкрива пред нас впечатляваща . . . “
    ВПЕЧАТЛЯВАТ СЕ ЛЕСНО НЯКОИ НЕЖНИ ДУШЕВНОСТИ, ИЗГЛЕЖДА:
    „…площадът отворен след последната си реконструкция и разкрива пред нас впечатляваща архитектура…“
    ФПИЧИТЛЯВАЩА АРХИТЕКТУРА ЛИ, БЕ АФТОРЕ, ИЛИ ТОЛКО’ ТИ РАЗБИРА ОТ АРХИТЕКТУРА ЧОТУРАТА?
    „…площадът отворен след последната си реконструкция и разкрива пред нас впечатляваща архитектура на две нива. Налице са…“
    Олий, майно льо, ами ако бяха ТРИ НИВА’ТА представяте ли си кудкудякането? То на ЕДНО НИВО НЯМА АРХИТЕКТУРА ник’ва по това празното изсипаното пространство дето за МЕГДАН ГО НЯМАМЕ.

  5. Щръкналите три фалусоподобни бетонови „колони“ на маминия инджинеринг ИМПЕРИАЛиста, услужливо бучнати от тотевата „арх“ бабаРуПройкова изгледат малко . . . сбъркани.
    Компетентно.
    Или само изглеждат?
    Височините им както са подредени няма как да са . . . разнообразни. Колонада има еднакви колони.
    Как тогава турнатият КАПИТЕЛ е върху по-къса колона?
    Оптическа измама?
    (Отделен въпрос е, че археоложката Елена Кесякова няма докладвана НАХОДКА + КАПИТЕЛ КОРИНцКИ in situ на този сайт; тоа капител ще да са го пазарували от братски Хонг Конг, където са без надценка?)

  6. „По-мащабен ремонт на пространството е направен в периода 1963-1970 година.“ ?!?
    Какъв ремонт, какви 5 лева? Нещо много на бързо се пропускат почти 100 години от историята на града и удобно се премълчава факта, че там са се намирали едни от най-красивите градски къщи, които комунистите безцеремонно разрушават за да си построят партиен дом и бункер-поща.

  7. Нахвърляни вещи вътре, безразборно, насипи с камъни в мрежи, бетонени стени – в уж автентичната среда, бутафорни осветления, и един чисто нов площад, който с 1,8 мил евро ставаше това , което стана , но за 9…made in gerb

  8. Всяко нещо може да бъде наречено „МУЗЕЙ“ на т’вамити он’вамити по тъпата логика на тъпото заглавие от тъпия „автор“.
    Музей има само когато съдържа истински ценности, не имитации; музеят не е печалбарска СЕРГИЯ.

  9. Отново вдъхновеното перо на акад. проф. д-р арх. КараКольов се олива във възхвали . . . майни, вярно ли е, че „След реконструкцията той се превръща във все по-любимо място на пловдивчани и гостите …:“ или просто са му платили тройно вместо двойно на подкупния писач?
    ВМЕСТО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ СЕПТЕМВРИЙСКАТА ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ ДА ВЗЕМЕ НЯКОЙ ИЗПИТ ДА ВЪРЖЕ НЯКАКВА ОЦЕНКА ПО КАКВОТО УСПЕЕ ЧЕ ДА РАЗДАВА „ОЦЕНКИ“.
    Горката калинка, остава си недоучена както се разсейва по поръчково съчинителства.
    Това разграденото дето не за площад, ами за МЕГДАН не го припознават кореняците (които помнят елегантната застройка околовръст) барем като БУТНАТ БУТАТЕЛИТЕ административната висока сграда, а после и пощата (безполезна, само място заема!) няма ли да го продадат / приватизират на някой свинар или говедар, че да придобият парички за командировки, заплати и премиални?

  10. Кога ще бъдат монтирани около разкопките информационни табели минимум на 5-6 езика за що иде реч?!?
    Дано някой фактор прочете това. Информацията е най ценния продукт на цивилизацията!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина