Архивите разказват: Пловдивчани правят театър за софийска трупа
На 23 август 1892 г. е първото представление
Пловдив дава убежище на българската театрална трупа „Сълза и смях“ през 1892 г. и така я спасява от гибел. Актьорите на „Сълзата“ излизат за пръв път пред публика на 8 февруари, по-рано същата година в сградата на частното дружество „Славянска беседа“. Огромният интерес към новооснования театър обаче провокира хазяите да вдигнат драстично наема, който става непосилен за артистите и те трябва да се махнат от там. Трупата започва трескаво да търси убежище.
Пловдивските общинари първи се отзовават и решават да предоставят на софийските артисти терен за изграждане на театрална сграда. Същата година се подготвя откриването на Първото световно земеделско-промишлено изложение, което дава началото на днешния Пловдивски панаир. Управниците решават да дадат терен на централно място точно срещу входа на изложението.
Карта на първото световно земеделско-промишлено изложение в Пловдив, пред чийто вход е построен новия дом на „Сълзата“
По това време парцелите в района са много търсени и нечувано скъпи, очакват се хиляди посетители от страната и чужбина. Пловдивските общинари обаче решават да спасят културата и отреждат терен за театралите. Само за двайсетина дни архитект Пехача изготвя проект. Той е одобрен от местните управници.
Кръстю Сарафов в ролята на Тарюф*
Така в началото на лятото предприемачът Никола Игнатов започва да строи театралната сграда. Сградата изниква много бързо, защото строителите я правят изцяло от дърво. Пловдивските журналисти започват да наричат зданието НАРОДНИЙ ТЕАТЪР или БЪЛГАРСКИЙ ТЕАТЪР. Тя е внушителна, салонът е предназначен за 600 зрители, има балкон и ложи за специални персони.
По това време Пловдивският драматичен театър вече е основан.
Сцена от балетна постановка с участието на Богдан Ковачев – 1967
На 23 август 1892 г., софийската трупа изнася първото си представление в града под тепетата. Цели два месеца столичните актьори поставят различни спектакли от репертоара си. През това време новата театрална сграда е посетена от около 30 000 зрители. Според статистиките по това време, приблизително толкова е населението на Пловдив. Всичко се развива добре близо 4 години до момента, в който стихиен пожар изгаря до основи театралната сграда на 20.02.1896 г.
*Снимките са илюстративнаи, част от от изложбата „Когато завесата се вдигне“ с архивни фото истории на операта и театъра в Пловдив, в рамките на Нощта на музеите и галериите 2016, Държавен Архив Пловдив. На корицата: Сцена от оперната постановка “Изгубена невеста” от Сметана – 1953.
**Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
*** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.
Още за книгата му може да видите ТУК.
