АктуалноМненияПод ножа

Калин Терзийски на безалкохолна бира в Петното: Аз съм един именит алкохолик и при това не пия

Определи „Време разделно” като антихуманен, поръчков роман

Минавайки през период на всеобща любов открих, че това не е пътят на твореца, каза писателят

Иво Дернев

Казвам се Георги Господинов… Не, Захари съм. Секулов… Не, не, не. Аз съм Калин Терзийски и съм алкохолик. Така започна представянето на новата си книга един от най-противоречивите български писатели в поредната среща от литературния салон Spirt&Spirit в Петното на Роршах снощи. Единици дойдоха на събитието в клуба, който иначе се пълни за дискусиите всеки вторник. Нямаше го и традиционния модератор на салона- Александър Секулов. Това бе добре дошло за Калин Терзийски, който взе микрофона и говори без прекъсване повече от час.

Аз съм един именит алкохолик и при това не пия, каза авторът на „Алкохол”, след което надигна бутилка безалкохолна бира. Част от малкото присъстващи на монолога му се усъмниха, че в бутилката наистина има безалкохолна течност, тъй като на моменти словоизлиянието на Терзийски бе объркващо, хаотично , грубовато.

Моята непохватност, обърканост, несъвършенство е най-ценното ми. Аз го отглеждам като в свой парник, обясни писателят. Разсъждава върху темата да доброто и лошото, за приемливото и неприемливото, за труда и мързела.

Защо издадох още една книга, по дяволите, и то с разкази? Защото ставам и ходя поне осем часа зад плуга, тъй като в противен случай идват демоните и те убиват. Това не е терапия, а житието и битието на този, който иска да бъде здрав и да живее човешки живот, разказа Терзийски.

После вмъкна, че ако си адв. Парушев или доц. Господинов, вече няма как да си писател, а си някакъв друг именно заради тези три букви пред фамилията. Писателят върви през живота и описва живота, мисли, преживява. Вдъхновението му винаги е само и единствено в процеса на мисленето и асимилирането на живота. Писателят трябва да пише непрекъснато, за да улавя вдъхновението. То идва само в движението. Писателят никога не мисли просто като човек, защото ако мисли така, вече престава да  е писател. Почтено ли е да има професионални писатели, ако не може да се издържа от писане човек? Е да обаче, писателят не може да е писател между другото и да превключва и да казва, е сега ще бъда писател, разсъждава на глас Терзийски.

Определи „Време разделно” като антихуманен, поръчков роман. Приятели сме с бай Антон Дончев, но не е трябвало да го прави. Как го е преживял? Ти не трябва да се подиграваш с историята, коментира автора на „Време разделно” и книгата му Терзийски, като използва и думи като „нечистоплътност”. Ако пишеш за историята, без да си живял в нея, това е пропаганда. Историята е детството, в което сме се наачквали. Човечеството се е насирало в историята. Избивахме се един другиго. За миналото може да се пише само с колики и с поводи за повръщане, заяви Калин Терзийски.

Открих сам, че хвалят ли те, това е несвобода. Минавайки през период на всеобща любов открих, че това не е пътят на твореца. Вървиш ли извън познатите коловози, вече си на прав път. Постигнеш ли рязък успех, той те прави до голяма степен несвободен, убеден от собствен опит е писателят.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Изпрати новина