В уникалната изложба „Чуйте ни“ на Дойче телеком участват български автори – с творби, откупени от частния колекционер и със специално създадени за 2019-а година работи
Любопитното съжителство между съвременното изкуство и картини в Стария град създават интересен диалог и провокации към всички
Теодор Караколев
Десетки уникални творби от последните няколко десетилетия, които представят съвременното изкуство на Източна Европа са подредени в няколко пространства в Пловдив. Изложбата „Чуйте ни“ е един от гвоздеите в артистичната програма на „Пловдив 2019“ в годината на града като Европейска столица на културата. Колекцията е на „Дойче телеком“ и заема половин етаж от СКЛАД в Тютюневия квартал, цялата Градска художествена галерия – временна експозиция на Главната, както и няколко къщи в Стария град. Самата изложба се открива тази вечер и ще остане до края на юни.
„Изкуството не може да промени света, но то може да повлияе на хора, които да го променят“, това сподели по време на предварителната обиколка преди откриването на изложбата кураторът от Германия Райналд Шумахер.
Той изтъкна спецификата на авторите – по един или друг начин, всички работят на прехода между социалистическата реалност от преди 90-те и пазарната икономика в последните десетилетия. Някои от тях са по-критични към комунизма, други се опитват да намерят положителното от онзи отричан период. Някои само задават въпроси, а други поглеждат към периода хумористично. Западните автори има какво да научат, каза Шумахер, тъй като тези работи са изключително интересни от социална гледна точка. В изложбата са представени творби от цяла Източна Европа – от Турция, през България, бившите югославски републики, Румъния, Чехия, Украйна и други.
Особен интерес предизвиква хърватския артист Игор Грубич е представен с документация на няколко свои акции. Сред тях са малки графити „Върнете фабриките на работниците“, в които той критикува новата пазарна икономика, в която, по неговите твърдения, работниците са загубили много от своите привилегии. В същото времесамите работници се чувстват много по-щастливи в новата ситуация, което остава необяснено в работата му. В друга подобна документирана и представена в изложбата акция той разлепя листчета по спирките с кратко съобщение „И аз чакам да дойде революцията“, подписано от „Пасивен гражданин“, вероятно критикувайки отказа награжданите да протестират за своите права.
Разбира се, не всички творби засягат политиката и комунизма. Една от атрактивните работи, които със сигурност ще привлекат най-много погледи е колекция творби на Мартина Вачева, подредена в Градската художествена галерия. Поставени на рафтове на витрина към Главната улица, те са хумористична или пародийна преработка на легендарни за историята на България произведения на изкуството, като Панагюрското съкровище.
В Градската художествена галерия е отделен и специален кът за образователни инициативи, най-вече насочени към младата публика.
„Искаме да привлечем хора, които трудно и рядко ходят на подобни изложби. А именно детски градини, начални училища и пенсионерски клубове. В рамките на трите месеца ще има над 25 обучителни сесии, разговори и лекции към тези три групи, които ще се случват в Градска художествена галерия, в библиотека „Иван Вазов” и при нас, в СКЛАД“, разказа Виктор Янков от фондация „Пловдив 2019“. „Неслучайно библиотеката също е локация в изложбата. Цялата колекция на Дойче телеком, която е тук в Пловдив, присъства като репродукции във фонда на библиотеката и хората могат да си ги вземат за по два месеца в къщи. Това е дарение на Телекома към библиотеката и репродукциите ще останат завинаги, ако хората си ги връщат разбира се“, добави той.
Виктор Янков от фондацията разказа и очакванията си за обратна връзка от публиката. „Чуйте ни” е апелът на изложбата. Нека да видим след откриването й какво ще чуем. Много често напоследък чуваме гласове, които използват културата и изкуството като политическа топка, като топка за спекулации, като инструмент, с който влияят по неособено устойчив и добър начин на настроенията на хората. Надявам се изложбата с доста деликатния си и същевременно образователен и интердисциплинарен подход да покаже, че това не е толкова страшно – съвременното изкуство не е елитарно поле. А отдавна вече музеите и галериите в цяла Европа са образователни центрове, места, където хората прекарват свободното си време. Надявам се през тези три месеца, заедно с партньорите ни от Гьоте институт, успеем да покажем един добър пример за това как може галерията да посрещне примерно две детски градини и да занимава два маса децата, те да разбират какво означава изкуство“, сподели той.
Може би най-много реакции ще има от съвместните експозиции в Стария град. Три къщи стават част от изложбата. В изложбеното пространство експозиция „Златю Бояджиев“ в къщата на д-р Чомаков са подредени творби на Недко Солаков. Интересен е диалогът в Балабановата къща между работите на македонския артист Яне Чаловски, който се занимава с урбанистичните проекти за скопие на Кендзо Танге след разрушителното земетресение от 60-те. В пространството на Възрожденската къща рисунките и фотографиите на македонеца правят интересна връзка с изработения още през соца мини модел на Стария град, който се намира в една от стаите на Балабановата къща.
Интересна е и работата на украинката Мария Куликовска, изработваща скулптурни отливки от сапун, която е поставила своята творба в старата баня на къща Хиндилян. В друго пространство в двора на Хиндилян са подредени и интересните работи на поканения специално за изложбата пловдивски художник Димитър Генчев.
