Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването „Следобед за любопитните“ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова, предава БНР.
“Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust – най-голямата благотворителна кампания за медицински дейности. 25 години, след обявяването на първите резултати от най-големия проект в историята на биомедицината – „Човешки геном“, започва „Човешкият синтетичен геном“, това съвсем не е случайно.
Целите на проекта са няколко. Първата е да получим много повече познания за това как работи ДНК и второто – да отворим вратата към нови терапевтични подходи в медицината. Другата цел е да бъдат синтезирани все по-големи и по-големи блокове ДНК, като идеята е в края на проекта, който е планиран за 5 години, но най-вероятно ще продължи доста по-дълго, да бъде създадена синтетична човешка хромозома, съдържаща около 2% от генетичната информация от човека. Това е начин да научим нещо наистина добре и с подробности, това е, когато ние самите се захванем да го правим.
По време на проекта „Човешки геном“ се научихме да четем ДНК, а идеята сега е да се продължи напред или образно казано, да се научим да пишем. От началото на този век познанията и с опита, който натрупа науката, 2002 година беше синтезиран вирус – вирусът, който е предизвикал испанската чума. Неговият геном е много малък, около 10 500 нуклеотида.
Впоследствие беше синтезиран геномът на ешерихия коли, заговори се за минимален бактериален геном. В момента също правим някои неща, генното редактиране, например. Но това, което правим, са много малко и ограничени промени, и то във вече съществуващи ДНК молекули, докато синтезът е предизвикателство“, подчертава проф. Радостина Александрова. Тя добавя, че паралелно с проекта ще върви и социална програма – тя ще е морални проблеми и питания, които биха могли да съпътстват цялата работа. “Този проект е изправен пред много сериозни предизвикателства. Има включени вирусни последователности, всеки ген си има своите контролни области.
Какви са страховете? Това е проблем, с който така или иначе сме се сблъсквали – дизайнерските бебета. Това е нещо, което не би трябвало да бъде допустимо. Може би 21-ви век ще бъде векът на ДНК. За момента цената също е едно предизвикателство пред проекта „Синтетичен геном“. Welcome trust за момента инвестира 10 млн. паунда, но най-вероятно тази сума няма да бъде достатъчна, ще има нужда от повече пари. Всеки иска да си отговори на въпроса как сме създадени, как работим и по какъв начин можем да повлияем на лечението на различните специфични заболявания“. ДНК определено е главен чертеж на живота, но науката върви напред.
По времето, когато аз се обучавах, изучавахме само три вида РНК – информационната, транспортната и рибозонната. Всички те вземат участие. ДНК – това сме ние, а ролята на тези три молекули РНК е да покаже как върви синтезът на белтъка. По-късно стана ясно обаче, че има още доста видове РНК молекули, които нямат отношение към процеса на предаване на информацията от ДНК към белтък – те са по-различни и изпълняват контролна функция. Тези молекули са част от епигенетичния контрол на записаната в ДНК информация. Затова се изучават и тези РНК молекули, защото могат да бъдат включени при лечението на различни видове заболявания.
Връщайки се към произхода на вируситеи биологичните молекули, според една от хипотезите, животът е тръгнал от РНК молекулите или образно казано, пак според тази хипотеза, първоначлно животът е бил написан на РНК и по-късно преведен на езика на ДНК. ДНК е нашият геном, книгата на живота, където е записано всичко за нас, а инфорнацията се предава от РН, без да се пренарежда. Четери са буквичките, които пишат книгата на живота, четери са видовете нуклеотиди в ДНК и цялото разнообразие идва от това как те са подредени помежду си, тъй като има безброй много комбинации“, разказва в ефира на предаването „Следобед за любопитните“ проф. Радостина Александрова.
