Облицована в многоцветен мрамор сграда на Небет тепе чака проучване

Теодор Караколев

Богато декорирана с многоцветни мрамори сграда чака своето проучване на Небет тепе

Разкопките са уточнили посоката и датировката на крепостната стена на Трихълмието

Пловдивският археологически сезон завърши – е, поне летният. През годината имаше много интересни открития, много работа за проучвателите и много поводи за радост, и вълнение сред пловдивчани. В края на годината ще направим една рекапитулация на работата на пловдивските археолози – какво са открили, какво значи това, а и: какво очакват, препоръчват и се надяват да се случи през следващата година специалистите.

Започваме с една от най-емоционалните за пловдивчани тема в последните години – Небет тепе. След правилното решение и липсата на финансиране от Норвежкия фонд за надстрояване на тепето с фалшиви кули, крепостни стени и катапулти там започнаха да се провеждат разкопки. Дълги години са правени такива само на отделни места, а относно най-цялостните разкопки и до днес археолозите имат известни критики, свързани с документирането им.

Тази година на Небет тепе работи екип, ръководен от археолог София Христева. Според нея на хълма са открити интересни обекти и бъдещи проучвания могат да разкрият много ценни неща. Тя е убедена, че познанията ни за историята на Небет тепе са се разширили и обогатили с откритията през 2017 година. Какво още разказа тя – в разговора за Kapana.bg:

– Къде бяха фокусирани проучванията на Небет тепе тази година?

– Проучванията се концентрираха в участъка около крепостните стени в югозападната част на хълма. Идеята ни беше да допроучим и проследим изцяло крепостната стена – да видим накъде продължава, доколко е запазена.

Разкрихме още 15-20 метра от нейното трасе. Установихме, че тя сменя посоката си към Арменското училище, като за тази цел е построена една междинна кула, която свързва старото и новото трасе. Тази кула е с по-малки размери от старата вече проучена кула.

Интересното беше, че досега нямахме здрав пласт археологически пласт, който да ни потвърди каква е датировката на крепостната стена. Тази година в кулата имаше такъв, като за момента данните сочат, че крепостната стена, която е обкантвала трхълмието, е построена в I век сл. Хр. – дали в началото или сред средата още не може да уточним. Това променя малко нашите представи, доскоро се смяташе, че тя е строена през II век пр. Хр.

За нея се смяташе, че е късноелинистическа, от II-I в. пр. Хр., строена след завоеванията на Филип Македонски (IV в.), може би по времето на Филип V. За момента данните обаче сочат, че е строена или при Реметалк II, тоест в началото на I век или след идването на римляните през 45 г.. Все още не сме сигурни от кой от двата периода е, все още обработваме материалите си. Но засега сме на 99% сигурни, че не е елинистическа, а е от I век сл. Хр..

– А диагоналната стена на върха на хълма?

Т. нар. диагонална стена с големите камъни е различна. Там сме 99% сигурни, че тя е ранен елинизъм – това е IV век пр. Хр. Тя е с много преправки, които не можем със сигурност да датираме. Диагоналната стена е проучвана преди години, голяма част от материалите и разкопките на Атанас Пейков липсват – документация и материали. Можем малко да се съмняваме в неговите датировки. Колегите преди него са работили на много малка площ. За момента датировката на диагоналната стена трябва да си остане IV в. пр. Хр. По-голямата, която е обикаляла по цялото Трихълмие е от I век.

Дали е имало междинна крепост, която е обхващала само горната част – не знаем, но имаме такива концепции и работни хипотези. От друга страна тази година разкрихме една улица, укрепена със стена, много по-различна от крепостната стена. Архитектурата е доста различна, имаме предположения, че е по-ранна от крепостната стена и може да се свърже с някакво по-ранно съоръжение, но в по-горната част на хълма.

Трябва да имаме предвид, че точно в Пловдив това непрекъснато обитаване води до преизползването и демонтирането на по-ранните структури. Дори да е имало такава стена, възможно е тя да е била демонтирана, целият градеж да е бил използван за новата крепостна стена и от нея да няма никаква следа. Това са хипотези, които 100% не можем да докажем – и вероятно няма да можем да докажем никога, защото горе няма да правим повече разкопки.

– Какви други открития направихте в зоната, която проучвахте?

– Открихме една по-късна порта с напречна крепостна стена от IV век сл. Хр., която пак е ограждала този участък. След готските нашествия от средата на III век градът е бил опожарен, след него явно се е наложило много бързо да укрепят хълма в горната част с една доста хубава масивна порта. За съжаление само основата е запазена.

Най-интересното обаче е една сграда от III век, в която имаше две помещения. Едното от тях е облицовано цялото с мраморни плочи в бяло и червено. За съжаление сме открили съвсем малък участък, тъй като попаднахме на тази сграда в края на разкопките.

Другото помещение е стопанско или складово помещение. Там проучихме дървена бъчва с много добре запазени обръчи, запълнена със зърно. До нея имаше стелаж, на който имаше  железен сърп и един голям съд, пълен с друг вид зърнена култура.

Интересното в това помещение – защо го интерпретираме като складово е, че в него се откриха апликации от конска сбруя, кожените ремъци, които минават през коня, с кръгли апликации, характерни точно за конска муниция. Открихме общо около 50 броя такива апликации.

В първото помещение обхванахме само един ъгъл, цялото помещение все още е в непроучен участък. Ако разкопките все пак продължат, ще има възможност да го отворим това помещение и да видим доколко е запазено и не е унищожено от по-късни градежи. Тя е от III век. Мраморната украса е много богата – освен бяло и червено, има и зелен, и жълт мрамор.

Това може да е представителна, административна, храмова сграда, не можем да разберем докато не я видим в цялостния ѝ вид. Над нея има по-късна, ранновизантийска сграда от V-VI  век, която е доста масивна, с три помещения с входове между тях.

Цялото интервю четете в Kapana.bg.