Камарата на архитектите излезе с резолюция по казуса Небет тепе

Да не се допуска обектът да бъде обезценен и превърнат в имитация, като се профанизира с неподходящи атракции, категорична и обединена е цялата гилдия под тепетата

Регионалната колегия на Камарата на архитектите излезе с резолюция по казуса Небет тепе. Цялата гилдия в Пловдив се обедини категорично зад заключението, че готовото вече техническо задание, на база което се изготвя и апликация за европейски пари, сериозно ще компрометира може би най-важното културно-историческо кътче в най-стария жив град в Европа. Специалистите дебело подчертават, че не трябва да се допуска този обект да бъде обезценен и профанизиран с неподходящи атракции. Те считат, че е редно администрацията да търси гилдията при подобни грандиозни намерения, които в крайна сметка могат да доведат до невъзвратими щети. В момента върви и националната среща на Камарата на архитектите в България, на която ще се разгледа и този сериозен въпрос и от която можете да очаквате подробности. Преди това обаче се запознайте с резолюцията на архитектите без редакторски намеси:

Научавайки за намеренията на Община Пловдив да развие археологически комплекс „Небет тепе” главно като туристическа атракция и да реализира мащабен инвестиционен проект за реконструкция и социализация на обекта;

Считайки, че намесите, предвидени в изготвеното от чиновниците на общинска администрация техническо задание за проектиране, сериозно компрометират паметника; 

Отчитайки факта, че комплексът “Небет тепе“ е пряко свързан с генезиса на град Пловдив;

Напомняйки, че археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на Бронзовата и Ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от енеолита;

Имайки предвид богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес;

Осъзнавайки, че Небет тепе има първостепенно значение  като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хилядна годишна история на града;

Вярвайки, че културните паметници на народите са носители на духовни послания от миналото и като живи свидетели на техните вековни традиции трябва да бъдат предадени на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност;

Осъзнавайки, че културното наследство има не само познавателна и естетическа стойност, но също така е  носител на идентичност, памет и смисъл;

Разбирайки, че тези ценности са съществена част от колективната памет на човешката раса и посредник между миналото и настоящето;

Знаейки, че подмяната или фалшивото възстановяване на материалната културна среда прекъсва приемствеността, води до унищожението и разпадането на обществото като такова, и е утвърден механизъм на забравата, тъй като унищожава стойностите на културното наследство като историческо свидетелство;

Имайки предвид установените принципи и методи на световната реставрационна наука и практика, извоювани от вековната дейност на поколения реставратори и закрепени в международни документи, а именно: Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венеция; 1964), Европейската харта на архитектурното наследство (1975), Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, (Гранада; 1985), Хартата за защита и управление на археологическо наследство (Лозана; 1990), Eвропейската конвенция за опазване на археологическото наследство (Валета; 1992) и Документа от Нара за автентичността (1994);

Отчитайки възможността Старинен Пловдив да бъде включен в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО и свързаните с това задължителните изисквания за автентичност на археологическите паметници, посочени в параграф 86 на Ръководството за приложение на Конвенцията за Световно наследство от 1972, чието нарушение би отнело тази възможност завинаги;

Позовавайки се на почти вековния опит и приемственост на Пловдивската реставрационна школа, базирани на установените международни принципи и методи;

Знаейки, че културното наследство е невъзобновяем ресурс и всяка радикална намеса следва да бъде оценявана от обществото, не само от възложителя и автора на проекта;

Бидейки убедени, че участието на обществеността е задължителна част от политиката за опазване на културното наследство и всеки важен проектподлежи на обществено обсъждане;

ВЗЕ РЕШЕНИЕ НА СВОЕТО XII ОБЩО СЪБРАНИЕ, ЧЕ:

Подкрепя Регионалната колегия на КАБ-Пловдив в инициативата за опазване на  автентичността на Небет тепе и категорично настоява за прилагането на следните безусловни, международно увърдени принципи при реставрацията и експонирането на обекта:

• Съхраняването на оригинала и запазване автентичността на един паметник на културата е най-важната мисия в реставрацията;
• Оригиналът винаги трябва да доминира композиционно и количествено;
• Не се допуска реконструкция на археологически паметник с изключение на анастилоза- връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция;
• Реставрацията трябва да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай не бива да е хипотетична Тя задължително свършва там, където започва хипотезата.
• При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи;
• Всяка намеса в археологически обект следва да бъде обратима;
• Не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето;

И ПРИЗОВАВА ОТГОВОРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ:

Да се гарантира опазването на археологически комплекс „Небет тепе”, като не се допуска унищожаването на оригинал и разрушаването на културни пластове с реализацията на бутафорни проекти, които заличават емоционалното внушение на автентичните следи от минали цивилизации;

Да не се допуска Небет тепе, да бъде обезценен и превърнат в имитация, като се профанизира с неподходящи атракции;

Да не се отнема възможността археологически комплекс „Небет тепе” да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, вследствие неадекватна и необратимa намеса;          

       Да се разглеждат проблемите на културно-историческото наследство на град Пловдив, и в частност на Небет тепе, като значим обществен въпрос, подлежащ на широко обществено обсъждане.

       Да се гарантира професионализъм при създаването на концепции и задания за паметници на културата, защото това са документите, които задават параметрите на проектното решение и предопределят крайния резултат.

       Апелираме, Община Пловдив да възлага изготвянето на задание за проектиране на експерти, а не служебно, на свои чиновници, както бе направено с Небет тепе, като е най-добре  за тези цели да се провеждат конкурси.

Да не се нарушават общоприетите европейски и световни принципи за консервация, реставрация и адаптация, формулирани в международни документи и харти, ратифицирани от България;

Да се прекрати необратимото увреждане на българското културно наследство, част от споделената памет на човечеството;

Археологическото наследство безспорно е точен материален запис на предходните цивилизации. Унищожаването на този запис е престъпление. Оригиналът е единствения документ, с който потвърждаваме миналото си.