Нужника в Найлона със собствени адрес и история
Русана Куманова
Тоалетната – прозорец към света, олтар на мисълта, бяло платно за душевните страдания и полети на въображението, между биологичната нужда и физическото облекчение. Такъв е статутът на един обикновен кенеф, с необикновена история, в още по- необикновено заведение- клуб Найлона. Защо е нужно ограничение, там където мисълта среща нуждата? Нужен е простор!
Сред многобройните пловдивски легенди се нарежда и тази за един нужник. Тоалетната в Найлона се превръща в емблема и еталон за много неща. Кой ли не е минавал през нея и е оставял следа след себе си върху стените й, напоени с история и аромат, най-често неприятен.
За анализ на събитията и епохалното творчество във всеизвестното като артефакт WC потърсихме един култов герой на пловдивската бохема- Гроздан Илчев – Графа. Който вкарва коментари, спомени и бъдещи творчески предложения по повод това пространство метър на метър с класическо клекало.
Преди 12 години Графа работел като барман в заведението и е бил свидетел на сътворяването на една история – тоалетна история. Той разказва как от създаването на клуба, 15 години назад, постепенно стените в двете О-та, започнали да се изографисват къде с авторски, къде с не чак до там авторски мисли и послания. Но да не забравяме, че пиратството ограбва и всяко използване на творчески текстове от стените би било добре да бъде цитирано. Сред тоалетните творци се нареждат имената на Жоро Календеров и Иван Григоров. През сълзи на очи Гроздан си спомня как някога млада дама, гаснеща по графската му осанка е написала: „ Графа е пич”, някакъв злосторник и враг, вместо да спази приетия етикет и да му обяви дуел, хвърляйки ръкавица или някоя и друга бутилка от бара, допълнил изречението на девойката така: „…и твойта майка също”. Ако се сещате за авторското право и оня, дето рови в хладилника- хитът на Ъпсурт се е родил десет години по-късно. 
ХЕИ редовно наказвали съдържателя на Найлона- Вожда със солидни глоби, които той послушно си плащал, а след това многократно боядисвал стените в тоалетната , за да заличи драсканици. Самите писания обаче твърдо държали на култовия си статус, и сякаш библейски текстове магически се появявали на същите места, на които били написани.
Тоалетната си има даже и адресна регистрация, при това съвсем истинска. Преди години приятел и колега на Графа – Юли Шумарев, откраднал табелката с адреса от графските владения (смятайте истинския адрес на Гроздан (молим фенките да не го притесняват там, щото ще ни съди)) и я бетонирал на вратата на тоалетната. Сега на личната карта на Гроздан пише „Люлякова 5”, дали се прибира в тоалетната или другаде, това ние можем само да гадаем.
Мотото на Найлона е: Да оставим следа след себе си, и то каква! Между четири стени, насаме със себе си и маркера, в унисон със света и след много бири, човек е способен на чудеса, излияния и философски констатации. Особено ако има тежки напъни в борба с физиологията. Множеството белези на времето и оставени следи превръщат кенефа на Найлона в един образец на поезията и изобразителното изкуство. При това вече на три поколения тоалетни творци.
Редовните фенове на тези произведения коментират, че всеки ден WC-то придобива различен облик, защото върху стените му се подписват нови артисти. Някои от посетителите в заведението тайничко се надяват да се издадат всички мисли в една тоалетна стихосбирка.
Пръднята братя е физиология,
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Тази звучна строфа на Христо Смирненски е рефренът на химна пеещ се от ВЕ-ЦЕ поетите по време на тоалетното им поклонение. За кенефните месии облекчението в тоалетната е висш акт на себеотдаване – интелектуално, емоционално, уринално и друго, за което не ни се пише. Посветените извършват спиритичен сеанс с пиянестия хмелов еликсир преди да навлязат в селенията й. А излизайки са пречистени от злото, помазани са с благоуханно миро, канализирали са чакрите си. Имената им стават част от историята на тоалетните хаджии.
Казват, че човек е най – изобретателен и творчески продуктивен когато страда, когато е измъчен и когато е на зор. Явно това са го разбрали още преди новата ера, когато е сътворено чудото наречено тоалетна. Клозетни недоброжелатели считат, че съвременната форма на тоалетната е нездравословна за ректума и храносмилателната система, идеалната поза е ниско приклекнал и здраво стъпил на земята в готовност за стартов сигнал. Клекалото в Найлона, освен всички благини, които предлага, не вреди на здравето ви.
С ВЕ – ЦЕ творците могат да се конкурират само прокълнатите поети на 15 век . Цялата цензура на времето не може да спре бурния устрем на кенефния гений, но разтройството му може. Тоалетната е градина, в която волята е господар. Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е така спотаено, че да не можем да го изкараме от себе си.
Кенефът е прозорецът на човека, през който най- често гледа и се замисля над света.
Тоалетната хартия е символ на поета, клекалото – негов събрат в мъките, стените- отдушник на всичко онова, което се е заклещило в душата му и по други места. Клозетните посетители влизат в нея като гладиатори на стадион за двубой със себе си. Устремът на философската мисъл се съревновава с полета на миризмата. Мъжеството напира в погледа, а зорът се прелива в потта. Героизмът се ражда в напъна, а от него стихът.
През човека измъчен, озарен от клозетна светлина бавно керванът минава към тоалетните недра. След него само мирисът остава и една следа, написана с трепереща от зор ръка, в завет на тоалетната стена. 
