Човекът Глас Краси Аврамов къдри вокали дори при най- обикновена разходка по центъра, видя и чу папарак на Под тепето. Скътал популярната си физиономия под големи слънчеви очила и лъскава бейзболна шапка, певецът се разпяваше, крачейки по центъра на Пловдив. Нижеше ноти и тънки напеви, щъкайки бодро около Джумаята.
Аврамов отскочи до Античния театър, за да види сцената, която го изстреля до небесата- именно там той заглуши салюта от автоматични оръжия преди години, с което направи тенор-алтиното си търсено и зад океана. Краси тракаше с токовете на кичозните си чепици по тротоара на улица „Отец Паисий“ в компанията на мъж и жена, с които водеше твърде приятелски разговор. На врата му потракваше сребърен ланец с половин дузина медальона. Дори лъщящата на слънцето маркова ризка на Аврамов издаваше някакъв звук. Шумен човек дори докато ходи, отбелязаха зяпачи, разпознали гласовиткото изпод очилата, бляскавите дрехи и аксесоари.
