ПОД ТЕПЕТО има нов епизод!

Гледай сега!
АктуалноБългарияГласовеМненияНовиниФотогалерия

Архивите разказват: Преломният ноември, 1989 г. в Пловдив

Лицата от годината на промяната преди три десетилетия – ГАЛЕРИЯ

Владимир Янев

Това е една поредица от архивни снимки отпреди десетилетия /1989-1990 г/. Тези снимки нямат никакви претенции. Някога те бяха част от новините на първа страница. Сега са само снимки от архива. Предполагам, че ще са интересни на някого. Поне на младото поколение, което израсна след тях и почти не помни онези дни.

1989 година започна обикновено. На 3 януари окръжният вестник „Отечествен глас“ излиза със следните заглавия:

„Това е пътят“, „Постиженията не скриват проблемите“, „Останалото е работа“…

По-късно, на 19 януари, президентът на Франция Франсоа Митеран посещава България и Пловдив. Това е първата визита на френски държавен глава в нашата страна. Придружаван от Тодор Живков той разгледа Братската могила, католическия храм „Свети Лудвиг“ и Старинен Пловдив. Първият ръководител на държавата видимо е доволен.

В средата на годината на 5 и 6 юли Тодор Живков приема дипломатическия корпус в Смолян. Показва им новия център на града изграден от народната власт.

На 22 август в Пловдив е открито Световното първенство по кану-каяк. Участват 33 държави. Една наистина спокойна година с исторически финал.

През тази година се провеждат и последните манифестации.

По-късно през есента започна смяната на системата.

Сега само архивните снимки могат да разказват за онези дни без излишни емоции.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

2 коментари

  1. След 35 години демокрация – нямаме армия, почти унищожихме ядрената енергетика, режим на водата в половината държава, скоро и на тока, най бедни в Европа, но с най-скъпите храни, земеделия и живодновъдство почти унищожени, 4 милиона емигрирали, първи по смъртност, първи по детска смъртност. Но има все пак банани. 35 години стигат, времето е наше!

  2. За 30 г. постигнахме Бойко Борисов!
    By Тони Филипов, д-р Posted on 10.11.2019
    Когато през 2009 г. попитаха Владимир Буковски какво й липсва на българската демокрация, той обясни: „На вас като страна ви трябва лустрация, трябва да скъсате с комунистическото минало, да го осъдите. Не можете да се придвижите напред, докато не се разплатите с миналото…”

    Не успяхме да се разплатим с миналото. Но то ежедневно се разплаща с нас. Вече почти се е разплатило, де… Кому дядова тепърва да лустрираме, да ме прощавате… За осъждане, осъдихме комунистическото минало. Приехме дори специален закон – Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в ДВ през май 2000 г. Та на книга осъдихме комунизма. Но не осъдихме комунистите. И затова те днес ни учат на антикомунизъм. И затова днес вече трудно различаваме комунисти от антикомунисти. И затова наглеци като Борисов си позволяват да прехвърлят партийното си минало на другите и да се правят на антикомунисти. „Много съм огорчен от нашите приятели, вика Борисов за Демократична България, но трябва да спрем да ги наричаме десница. Това са децата, внуците на червената номенклатура.“

    Дето казва поговорката, дръж ми, мари, копелето, да се посмея на оназ курва.

    Из социалните мрежи се размята една статистика за това колко от ръководствата на ГЕРБ и БСП са били членове на БКП. Бившите комунисти (бивши друг път!) в ръководния орган на ГЕРБ са 75%, а в БСП – само 50%. При това положение може би трябва да се преосмисли кой е автентичният наследник на БКП.

    75% антикомунисти начело с Бойко Методиев Борисов!

    Но така е то: антикомунист може да се направи само от комунист, защото няма от какво друго!

    Да сте чули или прочели Бойко Борисов да е отбелязал по някакъв начин Международния ден за почитане паметта на жертвите от тоталитарните комунистически, фашистки и нацистки режими (23 август)? Или да сте го видели пред Паметника на жертвите на комунизма в градината на НДК в деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?

    Ех, гиди лицемерни антикомунисти!

    Ето два разказа на Борисов за неговото партийно минало, направени в различно време:

    Разказ № 1:

    „Приемането ми в партията бе много интересно. В деня на партийното събрание, когато трябваше да ме приемат в БКП (това бе задължително, защото бях командир на курс като курсант), имаше контролен мач на “Левски”. Аз влязох и казах на партийния секретар: “Ако може моята кандидатура да мине първа, защото има мач”. Той пък се ядоса и започна да се възмущава. Аз му казах: “За мен “Левски” е по-важен!” и отидох на мач. В резултат на което не ме приеха. След 2 г. партийният комитет на школата направи запитване защо не съм член на БКП. И ген. Кипров, тогавашният шеф на института, чиито деца тренираха при мен карате, ме извика и ми каза: “И без това покрай дядо ти има проблеми, а сега и това изказване. Отивай да се извиняваш, че лошо!”. Аз отидох и ме приеха. (“Монитор”, 03.09.2001)

    Разказ № 2:

    «В Симеоново тогава имаше седем или девет щатни партийни секретари. Събраха ни в салона и ни казаха – другари, до днес бяхме комунисти, а от утре сме деполитизирани. Станах и казах: Айде ние, офицерите, щем не щем, ходехме на партийни събрания, ама вие, дето с това си вадехте хляба – поповете, да кажете, че от утре си хвърляте калимавките, нямате ли малко срам и очи. Тогава им заявих, че понеже това е голяма глупост, няма да се деполитизирам. И напуснах. Иначе и аз трябваше да хвърля калимавката като всички останали.» («Стандарт», 21.03.2006)

    И си остана с калимавката и до днес.

    Митоманията е болестно състояние, психическо разстройство, което се изразява в болезнена склонност на болния да изкривява действителността, да лъже и разказва измислени истории. Склонността към лъжа е характерна за истероидната личност (форма на психопатия), която най-често разказва за своите „необикновени приключения“, как е проявила смелост, решителност, съобразителност и др.

    Идентичен случай в наше село! Казал на командира си, че един контролен мач на „Левски“ за него е по-важен от приемането в партията! За такова нещо не само ще го изключат от школата, ами и в затвора ще лежи. Чак се питам при тази фантазия как досега не се е писал дисидент?!

    Болният от митомания има постоянна потребност да лъже, да изкривява действителността. Започва с малка лъжа, но след това кръгът от лъжи се разширява до такава степен, че той започва да живее живота на този измислен персонаж. В съзнанието на митомана границата между реалните факти и измислиците е заличена.

    Малката лъжа – дядо убит от комунистите. Този дядо беше откопан, за да неутрализира един дядо комунист и един баща полковник от МВР! И да обясни защо отличникът от гимназията в Банкя е успял да влезе само в пожарникарския факултет.

    „В действителност става дума за неговия прадядо и не са били комунистите, а обикновени престъпници”, писа “Франкфуртер рундшау”. Цитирам германски вестник, поради липса на български. Българските медии и до днес работят с автобиографията на Борисов. “В преходните епохи, казваше Марко Ганчев, за какъвто се представиш, за такъв минаваш.”

    Странното е, че при безбройните лъжи, които Борисов изрича всеки ден, все още не му расте носът, нито ушите, нито пък краката му стават по-къси. Но за съжаление, тези, които го слушат и му вярват, се превръщат в магарета точно както в приказката…

    Много магарета…, пардон, българи все още се връзват на лъжите му. Слабоумно е да се бърка антикомунизма с Борисов. На неговата кратуна са й нужни поне 10 г. системно образование и още толкова години социализация в нормална демократична среда, за да й се избият сърповете и чуковете. Вероятно и на голяма част от избирателите му им трябва толкова, ако не и повече.

    В зората на демокрацията пророкувах, че ще започнем да се оправяме, когато изчезне и последният свидетел на Априлския пленум. Днес вече не съм толкова сигурен. Днес, като гледам резултатите от поредните спечелени от ГЕРБ избори, си мисля, че вярна излезе прогнозата на Станислав Стратиев: „По пътя за Европа засега сме стигнали само до Четвърти километър.“

    И уж вървим, а все сме си там. Защото се оказа, че Четвърти километър е на всеки километър…

    През 2009 г., когато Борисов заидва на власт, социалистите бяха напълнили гащите от страх. Георги Гергов дори стана руски гражданин, подплашен от заканите на Борисов. Другарите и не подозираха, че при Борисов ще си живеят толкова добре, колкото и при Станишев. В някои отношения и по-добре. Потомственият комунист Станишев не пожела да брои 45 млн. лв. за Дупката на Гергов във Варна, но антикомунистът Борисов му ги наброи.

    На филмовия фестивал в Рим през 2016 г. Том Ханкс каза: „Във филма „Терминалът” исках да отдадем почит на тъста ми, който е избягал от България през 1949 г. по време на комунизма… Той е убеден, че Америка е най-великата държава за живеене в света…

    Успял е да купи къща за семейството си само с бакшишите от бара, в който е работел.”

    Така погледнато, България е по-велика. Цветанов купи на семейството си шест апартамента, а последният е със собствен асансьор!

    Но въпросът е в друго. Че днес, 70 години след 1949 г., бягството си остава единственият начин да се спасиш от комунистите. Те са вечни и все са на власт. Направо са като сръбската рамонда, години могат да лежат в хербария в състояние на анабиоза и, ако ги посадиш, пак се съживяват. Терциерен реликт, съвременник на динозаврите. Рамондата, не комунистите… Ходил съм специално да я гледам в Природонаучния музей в Белоградчик.

    Вечни и все на власт. Ако не като комунисти, като антикомунисти.

    Честит 10 ноември!

    За 30 години постигнахме Бойко Борисов!

    И пак ще кажа: Бягайте, деца! Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници. Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте… Ако останете тук, ви е съдено да натрупате тъжно социално познание. Ние се заблуждавахме, че при демокрацията дали ще си беден, или богат, си зависи само от тебе. На вас е съдено да разберете, че и бедността, и богатството се предават по наследство.
    REDUTA.bg, 10 November 2019

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина