Артистите Катарина Свобода и Камен Стоянов събират в Пловдив на 1 ноември различни гледни точки, насочени към монументалното наследство на социализма. В симпозиума „Нестабилни монументи. Останки от временна идеология“ ще се анализира съвременното значение на паметниците от социалистическата епоха. Отправната точка е късометражният им филм „Альоша и котката” заснет от тях в Пловдив през 2019 г. като част от работата им в рамките на резидентната програма АДАТА в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. Съпоставяйки различни опити в полето на културната теория, симпозиумът – който е завършващ етап на проекта – цели да създаде пространство за разнопосочна дискусия за тези паметници в културно и естетическо отношение.
Програмата на събитието започва от 15:00 часа в СКЛАД с презентация на Маргарита Доровска – директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Тя ще представи проекта „Нонумент“, разглеждащ промените в символната стойност на монументите и осъществен през изминалата година в програмата на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството. След нея от 16:00 часа Стоянов и Свобода ще разкажат за работата по късометражния си филм, насочващ вниманието към градските разкази и преплитането на история и митологизиране. За модернистичната архитектура като ново наследство говори Наташа Бодрожич от Хърватия от 17:00 часа.
След 19:00 ч. програмата продължава в Кино Лъки с прожекционна програма от късометражни филми „D’EST: Alyosha and the Rose Queen“, курирана от немците Улрике Герхард и Жана Зеехусен (платформа за видео арт D’EST), като Гери Георгиева, Тал Алперщайнж и Юлия Тюрбан са сред артистите, чиято пърформативна гледна точка към монументите ще бъде представена в програмата.
Събитията са с вход свободен и с работен език английски.
Проектът е продуциран в рамките на резидентната програма АДАТА на Пловдив – Европейска столица на културата 2019: https://bit.ly/2LBuRTj
Подкрепен от Фонда на Ото Мауер и Гьоте-институт България.
Симпозиум? За съвременната роля на паметниците на социализма!!!??? Какъв ви е проблема не мога да разбера. Това е част от историята ни, хубава или лоша, но е реална част и не може да се изтрие. Независимо дали ще има или не паметници от това време. Има едни хора, които постоянно се занимават с този паметник, чудя се тези хора с какво се занимават, нямат ли смислена работа, която да запълва времето им. Как си изкарват прехраната, да не би пак някое НПО да ги храни, за да създават разделение в пловдивското общество. Пловдив има хиляди други проблеми!
Какво има да се мисли, социализма е част от нашата история, хубава или не е друг въпрос. Историческото наследство трябва да се пази. Не вярвам някой да харесва робовладелския строй. Но това не означава да бутнем колизеума в Рим.
Когато няма стойностни паметници от настоящето е нормално да се ровичка миналото…и е доходоносно…фондации и НПО-та са насреща…и работния език е известен…
ПОДЗАГЛАВИЕТО Е ПОГРЕШНО ПРЕВЕДЕНО.
НЕ Е „ОСТАНКИ ОТ ВРЕМЕННА ИДЕОЛОГИЯ“
А Е „ОСТАНКИ ОТ ВРЕМЕНА НА ИДЕОЛОГИЯ“.
ФИНА И МНОГО ЗНАЧИТЕЛНА РАЗЛИКА СЕ ЗАБЕЛЯЗВА.