Уличните артисти, които потопиха Капана в музиката на Галиция, пътуват със същите дрехи и чехли повече от седмица
Групата Pandeireteiras Sen Fronteras обикаля страната, маскирана като табор
Испански актьори провеждат социален експеримент у нас
Таня Грозданова
Пътуване към света и много други. Така е озаглавена статия в испанските медии, посветена на уличните артисти, които потопиха Капана с музиката на Галиция преди два – три дни. Те се появиха изневиделица в следобеда, забиха звънки дайрета, извисиха гласове и завъртяха пъстри фусти.
Докато айлякчиите в Капана им се радваха, а туристите ги снимаха, възрастен пловдивчанин извика срещу тях „ Same like Stolipinovo!“. Тогава никой не подозираше, че участва в социален експеримент.
Не са го знаели и членовете на Pandeireteiras Sin Fronteras допреди седмица. Те тръгват от Мадрид на 14 април, след като са танцували в града. Само Ксурок Фернандес, един от основателите на групата, знаел каква е тяхната съдба, останалите разбират на летището.
Съставът на Pandeireteiras Sin Fronteras, преди да пътуват до България/ LA OPINIÓN
Научават, че следващата седмица ще бъдат с едни и същи дрехи, ще ходят с чехли, далеч от домовете си в България. Една страна, където никой не ги познава и ще бъдат съдени само по външен вид, нищо повече…
Да пееш и танцуваш, да виждаш света, да познаваш нови ритми, други традиции и обичаи, но също и да се качиш на небето на другите. И така групата от 26 души каца в София, а после потегля към Пловдив. Където и да са у нас се приспособяват към съдбата на различните улични артисти.
„Когато пътуваме, ние се сблъскваме с расизъм и ксенофобия. Хората не знаят как да ни намерят и мислят, че сме цигани, и на място виждаме как се променят лицата им,“ разказва Фернандес.
„ Това е много различен начин на пътуване, обикновено ако отидете някъде и кажете, че сте музикална група хората ви канят, искат да бъдат с вас, всички врати се отварят. В това пътуване групата се интересуват от тези„ екстравагантни комбинации ”. Част от преживяването е импровизацията. Разбираш как те се виждат на други места с дрехи, които не са твоето ежедневно облекло,“ допълва той.
По думите му експериментът включва и да имаш с малко – дрехите на гърба и това, което изкараш. Пътуването не е приключило, за да го финансира Фернандес продава млечен шоколад, произведен в Галисия.
Така че ако открият, че им е удобно на едно място, остават още няколко дни, променяйки града. Ако ли не – подхващат други асфалти. Те нямат проблем, вече имат покани да свирят и пеят, да разнасят галисийската традиция в други точки на картата.
