Доц. д-р Соня Пенкова: С преместването на Музея на авиацията ще се обогати културния профил на Пловдив и ще се подпомогне за развитието на туризма

По своята същност това не е просто едно преместване. Това е създаване на изцяло обновен музей, казва директорът на Националния военноисторически музей

Това е крачка в положителна насока по отношение на цялостната държавна политика в областта на културата, смята доц. Д-р Пенкова

При регулярно финансиране за около две години музеят ще отвори врати на новото място

Новата сграда има достатъчно пространство – около 5 хил. кв. м разгъната площ. Предвиждаме зала, посветена на космонавтиката, защото сме сред малкото космически държави в света

Доц. д-р Соня Пенкова – директор на Националния военноисторически музей, чиито филиал е Музеят на авиацията. Интервю на Таня Грозданова  

Доц. д-р Соня Пенкова – директор на Националния военноисторически музей, чиито филиал е Музеят на авиацията, отговори на въпросите ни, свързани с преместването му от Крумово в Пловдив. Под тепето следи темата от много време, а в последните дни поредицата ни публикации повдигна много въпроси, на част от които доц.д-р Пенкова отговаря.

На какъв етап от развитието си е идейният проект за преместване на Музея на авиацията от Крумово в град Пловдив?

Преди всичко позволете ми да благодаря на Вас и медията, която представлявате, за интереса към проекта за преместването на Музея на авиацията – филиал на Националния военноисторически музей (НВИМ). Повече от 10 години тази тема бе неглижирана. Тя бе на дневен ред само за работещите в музея и за посетителите – деца, ученици, семейства, любители на авиацията, които са изключително любопитни към всичко, което се случва в него, но изпитват големи затруднения при посещаването му. До него може да се стигне само с влак или с личен автомобил, което го прави трудно достъпен и го изключва от туристическите маршрути на Пловдив. Едва през 2016 г. министър-председателят обяви публично, че Музеят на авиацията ще бъде преместен в Пловдив в района на бившия Корпус тактическа авиация (КТА) – имот, който е подходящ за  бъдещото развитие на музея и в същото време носи идеята за приемственост на историята и традициите на българските Военновъздушни сили. Преди няколко седмици Министерски съвет излезе с решение за приемане на предложение на Министерство на отбраната за преместването на музея и за финансиране на дейностите по осъществяване му. Такава е фактическата ситуацията до момента.

Какви са идеите за развитие на Музея на новото място?

Досега Музеят на авиацията имаше доста ограничени възможности за своето развитие. Той е разположен на 36 дка, без възможност за приемане и разполагане на нови външни експонати. Постоянната експозиция не може да се разгърне поради необходимостта в тази малка сграда, която ползва (около 200 кв. м), да се вместят както експозицията, така и фондовете, административните помещения, домакинство и библиотека.

Новата сграда има достатъчно пространство – около 5 хил. кв. м разгъната площ, на която героичното минало на българската бойна авиация, българското самолетостроене и съвременното ѝ битие ще може да се представи в пълнота. Предвиждаме зала, посветена на космонавтиката, защото сме сред малкото космически държави в света. Заедно с това музеят ще показва развитието на цялата българска авиация – военна, гражданска, транспортна, ще дава възможност за представяне и на богатата история на частите на Пловдивския гарнизон, записали славни страници в националната ни история. Новото място ще има пространства за временни изложби на български и други музеи, което към настоящия момент е невъзможно. Ще има и място за съвременни фондохранилища, в които да се съхраняват артефактите от миналото, каквито в момента авиационният музей няма. Ще бъде създаден детски образователен център, в който техническите новости, които съпътстват развитието на авиацията, ще се показват на достъпен език. Новата сграда ще даде възможност авиационната библиотека, която притежава Музеят на авиацията, да стане публично достъпна. Това е важно и предвид факта, че публична библиотека на авиационна тематика няма.

Как бихте обяснили на данъкоплатеца целесъобразността на това дислоциране?

Аз не бих подценила интелигентността на българския данъкоплатец и неговата визия за стратегическите перспективи в развитието на обществото ни. По своята същност това не е просто едно преместване. Това е създаване на изцяло обновен музей, отговарящ на съвременните критерии за съхраняване на артефактите, на актуалните изискванията и нуждите на обществото за представяне на богата история на България и не на последно място осигуряване на достъпност. Това е проект, който в дългосрочен план има потенциала да изиграе положителна роля върху три ключови фактора в развитието на държавата и обществото ни. Първо, със своето решение държавата даде изключително важен знак за подпомагане на българските музеи, за съхраняване на културно-историческото ни наследство и е крачка в положителна насока по отношение на цялостната държавна политика в областта на културата. Второ, това е стъпка в правилната посока към интегрирането на образованието като основен акцент в политиката на държавата и музейните институции като социална, образователна среда. Филиалът на НВИМ е един от най-успешните историко-образователни проекти в Пловдив и Южна България. Освен от редовните си посетители – семейства, авиофенове от България и чужбина, той е посещаван от ученически групи от цялата страна. Беседите са адаптирани както за най-малките ни гости – децата от детските градини, така и за ученици от средния курс на обучение. Друга насока, която е водеща в мисията на Музея на авиацията е осмислянето на основополагащите национални ценности и съхраняване на паметта за извършеното от дедите ни. И не на последно място този проект ще се обогати културния профил на Пловдив и ще се подпомогне за развитието на туризма.

Има ли вече някакъв линеен график и кога най-рано Вие виждате тази идея осъществена?

Графикът за дейностите, които ще бъдат извършвани, ще зависи от своевременното осигуряване на средства. При регулярно финансиране за около две години музеят ще отвори врати на новото място.

Има ли предварителни финансови разчети колко ще струва това?

По наши предварителни разчети стойността на проектирането и дизайна – вътрешен и външен, ремонта на сградата, вертикалната планировка и оформяне на бетонни постаменти и огради, вътрешното изграждане на пространства и експозиции, на стойностите за климатизация, електрическа инсталация, пожароизвестяване и пожарогасене, охрана и прочие ще достигне 13 млн. лв., както е посочено в стенограмата на Министерски съвет. И тъй като се появиха спекулации, непочиващи на факти, нека подчертаем, че в решението на МС ясно е казано, че това ще бъдат допълнителни средства от централния бюджет към бюджета на Министерството на отбраната. Не става дума за средства, които да бъдат взети от съществуващия бюджет на Министерство на отбраната, още по-малко пък от бюджета за нови изтребители.

Кой ще отговаря за фактическото преместване, евентуалните обществени поръчки?

Работата по организацията на преместването ще се осъществи от Националния военноисторически музей при спазване на всички изисквания на Закона за обществените поръчки, а чрез Вас – медиите, обществото ще получава своевременна информация.

За хората е изключително любопитно как се премества един самолет или негов макет. Има ли музеят капацитет за подобна логистика?

Самолетите, които сега са част външната експозиция на музея са дошли от локации в цялата страна. Най-старите, ценни, а някои от тях и най-големи експонати умело са транспортирани от София и Варна, благодарение на организацията на Националния военноисторически музей и с усилията и подкрепата на Българската армия и частни структури. Правили сме го веднъж, ще го направим отново. Вече имаме редица предложения за помощ в това отношение – Националният военноисторически музей, чиито филиал е Музеят на авиацията е институция, която се радва на успешни, съхранени във времето дългогодишни партньорства, както в професионалните среди на авиацията, така и сред любителите. Още повече, че имаме опит с организацията по преместване на 300 едрогабаритни експонати от стария район на НВИМ в София до сегашната му локация. Но по-голямата отговорност е в самите решения, послания и изграждане на експозицията, фактическото преместване на техниката е елемент от това.

Смятате ли, че това преместване ще направи наистина Музеят на авиацията по-атрактивен, по-любопитен и интересен за посетителите и по какъв начин?

Уверени сме, че преместването ще даде тласък в развитието на Музея на авиацията. В последните 5  години посетителите са се увеличили с 10-12% всяка година на база на предходната, което води и до увеличаване на приходите. Заради отдалечеността си музеят работи активно с посетители едва около 6-8 месеца годишно. Новото място ще позволи целогодишно лесен достъп и възможност на музея да разгърне своя потенциал и да отговори на високите очаквания на съвременната публика. Музеят ще има възможност да обогатява своите фондове, да съхранява нови артефакти и чрез тях да представя историческите събития и различните гледни точки към тях.

С какъв годишен бюджет разполага музея към момента и какъв е приходът му?  Колко са служителите му?

Както всички институции, занимаващи се със съхраняване на паметта, Националният военноисторически музей не е изключение и финансирането му е крайно недостатъчно. Бюджетът не достига дори за основните дейности като реставрация и консервация на културните ценности, дигитализация, да не говорим за изграждането на съвременни фондохранилища, които да отговарят на стандартите. В тази насока България изостава значително от другите европейски страни. И това е още една причина да виждаме в решението на Министерски съвет едно отговорно отношение към съхраняването на българската памет. Съпоставимо с приходите и посетителите, броят на служителите на Музея на авиацията е може би един от най-малките в страната. Но за всеки един от нас това не е просто работа, а мисия. Работим с желание и отдаденост и това се вижда от доволните туристи, деца, семейства, чиито мнения и похвали четем ежедневно в книгата ни за впечатления.

 Преди около две години бе обявено, че Музеят ще участва със своя програма в Европейска столица на културата през 2019 година. Каква е тя?

Националният военноисторически музей ще участва в програмата за  Европейска столица на културата през 2019 с новата локация в Пловдив. Ще дадем възможност на жителите и гостите на града да се запознаят с новото пространство и да видят реализирана там един изключително любопитен проект, подкрепен от Фондация Пловдив/2019 „Музеят – неочакван, отворен, споделен“. Това ще бъде интерактивна изложба с изненадващи експонати и неочакван финал, непрестанно променяща се, защото всеки посетител ще може да я моделира в зависимост  от своя опит и приоритети в опознаването на наследството.

Ако един ден Музеят на авиацията се премести в Пловдив, какви са очакванията Ви за самоиздръжка и евентуална възвращаемост на тази многомилионна инвестиция?

Всички държавни музейни институции в България, каквато е и Националният военноисторически музей, са субсидирани посредством държавния бюджет. Те формират приходите си от субсидия, продажба на билети, дарения, отдаване под наем. Само сумите от дарения обаче остават в бюджета на самия музей, останалите се връщат към бюджета на държавата. Това ограничава нашето поле за действие.

Разчетите показват, че с преместването на музея в адекватни, съобразени със съвременните изисквания пространства спестените разходи по съхраняване и реставрация ще изплатят инвестицията в срок, съпоставим с големите инфраструктурни проекти на страната. И това са прогнози на база миналогодишните брой посещения на туристи в Пловдив, което означава, че непрекъснатият ръст на гостите на града ще увеличава и приходите. И въпреки че материалната страна на въпроса е от голямо значение, далеч не е най-важната. Защото това е проект за съхранение на националната памет, издигане на самочувствието на българите чрез разказа за техните достижения и успехи, за задържане и привличане в България на младите и за осмисляне и придаване на достойство в  живота на възрастните.

Под тепето зададе въпросите си в писмен вид до Рада Банялиева, директор на Музея на авиацията. На тях, също в писмен вид, отговори доц. д-р Соня Пенкова – директор на Националния военноисторически музей, чиито филиал е Музеят на авиацията и от чиято компетенция са зададените от нас въпроси.