„Тази линия на това място трябва да бъде премахната“: Архитектите предлагат алтернативно жп трасе в Пловдив

Премахване на съществуващата железопътна линия между гарите Филипово и Централна гара, вместо изграждането на мащабна естакада в сърцето на Пловдив. Това предложение отправят от Камарата на архитектите в България (КАБ) – Регионална колегия Пловдив, поставяйки на дневен ред един от дългогодишните инфраструктурни и градоустройствени проблеми на града.

Повод за експертната позиция е инициативата за изграждане на нов автомобилен мост над река Марица, успореден на съществуващия железопътен мост. Според председателя на КАБ – Пловдив, арх. Чавдар Тенев, обсъждането на новото съоръжение неизбежно трябва да постави и по-широкия въпрос за бъдещето на железопътното трасе, което преминава през силно урбанизирана част на града.

„От много, много години тази линия къса нервите на пловдивчани, защото пресича с прелези няколко големи пловдивски булеварда, които свързват районите „Централен“ и „Западен“. За да се реши този конфликт, в момента в НКЖИ се проектира естакада. Това обаче не е решение на националната компания, а следствие от решението на пловдивските власти при одобряването на Общия устройствен план. Според него железопътната линия се запазва на сегашното си място, а НКЖИ търси начин да преодолее проблема чрез изграждането на естакада. Но това е изключително сериозен казус, свързан не само с идеята за новия автомобилен мост, но и с цялостното градоустройство и бъдещото развитие на Пловдив. Тази линия на това място трябва да бъде премахната“, категоричен е арх. Тенев.

Според архитектите запазването на железопътното трасе в сегашния му вид създава редица проблеми, които не могат да бъдат разглеждани изолирано. Един от най-съществените е свързан с организацията на автомобилното движение и възможностите за изграждане на ефективни транспортни връзки между отделните части на града.

Особено сложна става ситуацията при реализацията на бъдещия автомобилен мост над Марица. Предвижданата връзка с бул. „Копривщица“ и бул. „Марица-юг“ ще изисква изграждането на сложна пътна детелина, тъй като автомобилният поток няма как да премине директно от надземното съоръжение към уличната мрежа. По думите на арх. Тенев подобно решение крие риск от допълнително натоварване на ключови градски направления и образуване на задръствания.

„Тези бъдещи трасета ще се превърнат в основни входно-изходни направления на града, но подобни пътни съоръжения създават предпоставки за тапи. Именно железопътният мост и линията са причина да се стигне до подобно сложно решение. При тази близост между двете инфраструктурни съоръжения проблемът е много голям“, посочва той.

Архитектите поставят под въпрос и градоустройствената целесъобразност на предвижданата железопътна естакада. Според тях подобно мащабно съоръжение би имало сериозно визуално и акустично въздействие върху градската среда. Вместо да реши съществуващия конфликт, то може да създаде нови проблеми, свързани с облика, комфорта и качеството на градското пространство.

„Ако железопътното трасе бъде издигнато на естакада, погледът на хората в градската среда ще бъде силно натоварен. Това мащабно съоръжение ще тежи визуално и ще създава шум в градския пейзаж. За предпочитане е то изобщо да не бъде изграждано“, смята арх. Тенев.

Алтернатива: железопътна връзка през район „Тракия“

От КАБ – Пловдив предлагат алтернативно решение, което да запази връзката между гарите Филипово и Централна гара, но да изведе железопътното трасе извън настоящото му положение в градската тъкан. Идеята предвижда изграждането на нова железопътна връзка през район „Тракия“, която да свърже източната и северната част на града.

Арх. Тенев припомня, че още в края на 70-те години е съществувало решение железопътната линия да бъде изведена от градската среда, като връзката между Филипово и Централна гара се осъществява през район „Тракия“.

„За целта от гара „Тракия“ железопътната връзка трябва да продължи от източната към северната част на града, така че да се осигури връзка между Тракия и Филипово. Това решение вероятно ще струва значително по-малко от сложното повдигане на линиите при бул. „Копривщица“, тъй като в алтернативния вариант става дума за изграждане на наземно трасе“, обяснява председателят на КАБ – Пловдив.

Според него един от основните аргументи за запазването на сегашната железопътна линия – нейното стратегическо значение, вече не е достатъчен, за да оправдае присъствието ѝ в тази част на града.

Друг мотив, с който се обосновава запазването на трасето, е възможността за развитие на градска железница. Арх. Тенев обаче оспорва тази концепция и определя като необосновано очакването съществуващата инфраструктура да осигури ефективен вътрешноградски пътникопоток.

Необходима е промяна в Общия устройствен план

От Камарата на архитектите смятат, че решението за бъдещето на железопътната инфраструктура в Пловдив изисква задълбочен анализ и участие на държавните институции. Според арх. Тенев въпросът не може да бъде решен само на местно ниво, тъй като засяга националната железопътна инфраструктура и дългосрочното развитие на града.

Той настоява Министерството на транспорта да възложи специализирано проучване, което да сравни финансовите параметри на двата възможни варианта – изграждането на естакада по съществуващото трасе и създаването на алтернативна наземна железопътна връзка през район „Тракия“.

При доказване на предимствата на втория вариант следва да бъде предприета и промяна в Общия устройствен план на Пловдив, така че да се предвиди ново трасе, а сегашното да бъде освободено.

„Няма никаква пречка Общият устройствен план да бъде променен и да се начертае друга железопътна линия от другия край на града, а съществуващата да отпадне. Истината обаче е, че общинската администрация не е в състояние да разсъждава по тези теми. Затова аз имам такава инициатива в момента и очаквам възможност да се срещна с министрите на транспорта и на регионалното развитие, за да поставя въпроса“, коментира арх. Тенев.

Така дебатът за новия автомобилен мост над Марица поставя и един много по-важен въпрос: дали Пловдив ще продължи да приспособява градската си среда към съществуваща инфраструктура, или ще потърси дългосрочно решение, съобразено с бъдещото развитие на града.